Валерия Стойкова
Антикризисният план "Станишев" се оказа план за харчене до дупка. Каза го новият строителен министър Росен Плевнелиев, след като завари ведомството си на червено.

Със сигурност така мислят и колегите му в новия кабинет, които един по един откриват в поверените им министерства заложени бомби. В смисъл на явни нарушения при проведени на кило във финалния юруш търгове и поръчки. За които са хвърлени милиони, често без изобщо да се е стигнало до изпълнение на каквото и да било. Накратко - едни пари от бюджета са дадени на едни наши другари под кодовото название "борба с кризата". Макар че когато целият свят се тресеше от нея и загиваха банки със стогодишна история, властта у нас твърдеше, че кризата никаква я няма. Или поне, че ако се снишим достатъчно според познатия от миналото принцип на Тато, тя ще ни подмине.  Тоест - управляващите ни се държаха като Кашпировски
Те упорито внушаваха на хората, че криза няма и няма да има, че ние сме толкова малки, незабележими и стабилни, та кризата просто ще ни заобиколи. В един момент обаче стана ясно, че няма да се случи точно така и все повече хора започнаха да губят работата си. А това е един от най-сигурните белези, че кризата е тук. Тогава набързо бяха предложени няколко мерки, гръмко наречени "антикризисен план на кабинета "Станишев". Основната точка в този план бяха големите инфраструктурни проекти. Така съветваха макроикономистите, така правеха и големите икономики, които не бяха съвсем погълнати от това да спасяват банките си. Довод, който беше желязно непоклатим в тази теория, бе, че така ще се намери работа на стотиците хиляди, които ще изхвърли строителството и реалната икономика. Никой не си зададе въпроса обаче защо така изведнъж магистралите, колекторите и пречиствателните станции за една нощ станаха приоритет, след като четири години нито една от жизненоважните магистрали не помръдваше, а се откриваха по няколко пъти вече едни и същи участъци самите те имащи нужда от ремонт. Как така при огромните излишъци в бюджета, които се чудеха за какво да ги дават, при криза ще се започне с големите харчове. Когато всяка стотинка трябва да се къта и плащания, особено с далечен хоризонт на възвръщаемост, са най-непрепоръчителни. Някои веднага бурно акламираха идеята, други обаче тайно се чудеха защо големите икономики като САЩ, Англия и Германия така и не узряват за блестящата идея, а продължават да се стискат.
Сега вече става ясно защо била цялата дандания. За да има оправдание да се правят скъпи и прескъпи ремонти, от които се оказва, че просто няма нужда. За да може "наши фирми" да надписват договори и фактури и да прибират надписаното. Няколко милиона за това, няколко за друго и изведнъж се оказва, че голямо и богато министерство като МРРБ вече е задлъжняло със 72 милиона лева. Луксозният ремонт е извършен от единствената фирма, явила се на конкурса - пак нищо изненадващо.
Само че едва ли точно такова трошене на пари са имали предвид икономистите, когато са препоръчвали мерки за излизане от кризата. За целта се прави сметка за всеки лев - колко ще е неговата възвръщаемост и как ще помогне да се запазят работните места и да се спре обедняването. И не на последно място - дори при големите харчове все пак стои задължително въпросът за икономии и само за неотложни плащания. Докато един луксозен ремонт по време на криза (която все още не се е развихрила, както става ясно) си е чиста проба източване на хазната. И май ще се окаже, че целият антикризисен план на предишните управляващи не е бил нищо друго освен крадене на милиони от хазната. На принципа след нас и потоп. Което означава, че вярното название на плана "Станишев" си е по-скоро "Титаник".