Юлиана ОНЧЕВА
Доскорошният главен секретар на парламента Огнян Аврамов прекара дългогодишния си престой на поста под мотото "Тук да не е Аврамов дом". За целта стриктно бдеше кой влиза и кой излиза от сградата на Народното събрание, журналистите все му се струваха в повече, а броят на камерите и микрофоните обратнопропорционален на депутатския имидж.

Парадоксално - Аврамов, който се движеше незабележим като сянка из кулоарите, си тръгна със скандал, и то точно при опит да докаже, че парламентът е абсолютно разграден двор, в който не се знае кой накъде какъв багаж мъкне. За капак - със секретни документи под мишница като крадлива секретарка, го хванаха не репортери, а представители на ГЕРБ. Трагикомичната случка с възрастния юрист, който като заловен с трева тийнейджър хвърля панически забранената стока встрани, ще свали рейтинга на 40-ото народно събрание под нулата. И ще затвърди представата за избраниците престъпници.
Какви точно книжа е искал да спаси от хорските очи - и от проверяващите органи, Аврамов засега не е ясно. Пък и не е чак толкова важно - за всеки българин е очевадно за какво става дума, ако главният иконом на дадено предприятие, фирма или организация прикрива следи. В случая с родния парламент зад символа "депутатско кюфте" стоят жилища, командировки, коли и кой знае още какви поводи да му се прииска на човек да хвърли отвисоко уличаващите документи.
И точно затова е задължително информацията за съдържанието им да стане публична. Да разберат избирателите в крайна сметка срещу колко от техните пари се ражда необходимостта висш държавен чиновник да резили и себе си, и институцията, в която се раждат законите за всички ни. Това е и единственият начин "депутат" да престане да бъде мръсна дума в държавата ни, независимо от политическите пристрастия и цвят. Логиката е, "щом секретарят изнася тайно документи, какво ли крият началниците му"! Отговорът се чака от новата власт.
Всъщност истинският проблем на държавата ни - извън поуката за децата, че е лошо да се краде и лъже - е точно в непрекъснатото замитане на следи от старите управници и неразкриването на цялата истина от наследниците им. Естествено че не всичко може да се каже в момента, в който тече разследване, но някак си у нас никой простосмъртен не може да разбере кога завършва то и какво разкрива. Подозренията обаче остават, натрупват се и водят до "власт = престъпност" в ценностната система на българина. Как тогава да не шашкаме Брюксел с повсеместна корупция на всички нива, превърнала се на практика в национална характеристика.  
Случаят "Аврамов краде документи" не е особено важен сам по себе си - важното е, че страната ни е парламентарна република, а във висшия законодателен орган не би трябвало да се промъкват на работа дори дребни нарушители на разпоредби, камо ли укриватели на папки със секретна информация. Ако съдържанието е толкова голяма тайна и Аврамов я краде - в Наказателния кодекс пише колко и какво се полага. Пак там може да се открие и членът, по който съдят за прикриване на следи от икономически нередности с "депутатски кюфтета".
Иначе никога няма да свършат нито управниците, нито чиновниците, а и т.нар. "обикновени" граждани, които са убедени: България е страната на безнаказаността. На всички нива, дори когато тайни документи летят от парламента.