"Ако би бегали - да мрем по-добре!", изрецитира Сергей Станишев стихчето на Дядо Вазов на старопланински връх, съседен на Шипка. Довчера управлявалите социалисти изведнъж от министри, областни управители и шефове на агенции се превъплътиха в опълченци, които се канят да отбраняват Балкана от "душманските орди" на ГЕРБ с пушки за пейнтбол.

Руслан Йорданов
В речта си лидерът на БСП не уточни в каква посока би побягнал червеният каймак, след като той и още 39 негови колеги са снабдени с депутатски мандати за следващите 4 години. Социалистите не са имали по-тъжна Бузлуджа от предишното си падане от власт през 1997 г. насам, с тази разлика, че тогава се сдобиха с чисто нов председател - Георги Първанов. И мнозина вярваха, че БСП най-накрая започва преображението от криптокомунистическа в европейска социалистическа партия.
Станишев употреби 118-ия рожден ден на БСП за презареждане на доверието към личността си. Получи одобрението на 30-те хиляди редови членове, покатерили се до историческата поляна. Не липсваха спорадични дюдюкания и лозунги като "Червените тъпчигушковци вън от БСП!", но като цяло спектакълът "Сергей Суперстар" премина гладко.
Върхушката на социалистическата партия размаха лозунга "Сила за промяна", без да осъзнава докрай задънената улица, в която е попаднала. След 5 юли общественото доверие от червените е свалено, кадрите един след друг излитат от по-високите и по-ниските етажи на властта, а са загубили и идейния си компас. Кабинетът "Станишев" водеше политика, под която с удоволствие би се подписал и десен гуру като Маргарет Тачър - плосък данък, безогледно раздаване на подземните богатства на концесия и публично-частни партньорства, приватизация на естествените монополи, потушаване на учителските и фермерските стачки, затвърждаване на сивия сектор в здравеопазването. "Ако левичарството за Ленин беше някога детска болест на комунизма, старческата му деменция е именно в страха от откровено лява политика отбеляза наскоро и философът Димитър Денков. Погледнато от тази камбанария, каквото и да стори новото правителство на ГЕРБ, все ще изглежда ляво и ще поставя социалистите в твърде неловко положение като опозиция.
В мъгла от съмнения тъне и напяваният от Станишев рефрен за "промяната", особено когато се чува от устата на лидер, който начева деветата си година начело на партията. Повечето критици смятат, че най-голямата беда на доскорошния премиер се състоеше в това, че се оказа заложник с вързани на гърба ръце. Трябваше да балансира между вътрешнопартийните кланове, различните олигархични кръгове, коалиционните партньори ДПС и НДСВ, и патронажа от "Дондуков" 2. Постепенно от символ на желаната промяна Станишев се превърна в олицетворение на статуквото и не успя да се еманципира от сенчестите центрове на властта около неговия Министерски съвет и "Позитано" 20. Мнозина в БСП се питат и откъде ще намери сили председателят да смени опротивелите муцуни и генералната линия, след като не го стори във времената, когато имаше далеч повече власт и доверие. Докато сега повече отвсякога е зависим от червените кланове за оцеляването си във властта.
Ръководството на столетната партия е наясно, че дисциплинираните социалисти ще продължат да го преизбират докрай. За разлика от българските избиратели, които след като веднъж отхвърлят някого, никога повече не му се доверяват. Номерът с постоянно разбягващия се електорат го направи Костов, направи го Сакскобургготски, сега е на път да го направи и Станишев.
На Бузлуджа лидерът на БСП внесе нотка на окултна мистерия с притчата за храма. Той разказа епизод от филма "Покаяние" на Тенгиз Абуладзе: на въпроса на мъдрата изстрадала героиня: "Кажете, този път води ли към Храма?", отговориха отчаяно: "Не, тази улица не води към Храма" - "Тогава за какво е нужна тя? За какво е един път, щом той не отвежда към Храма", бяха последните думи.
"Днес ние тук сме в нашия храм. Той няма стени от камък, мрамор или гранит, това е храмът на вярата в нашите социалистически ценности. Тази поляна, тези дървета, всички ние сме част от този храм", провикна се лидерът на БСП на Бузлуджа. Най-големият проблем пред Станишев е, че идеалите са сменили собственика си, а в храма е останало единствено божеството на Промяната, на което червените шефове силно се кланят с надеждата да ги подмине. Там са и търговците в храма, които доволно потриват ръце при мисълта за предстоящата на конгреса сделка.