"Завиждам на г-жа Фандъкова, че има зад себе си силно и реформаторски настроено мнозинство, което е готово да завърши докрай реформата в образованието."
Това бяха първите думи на министър Даниел Вълчев, когато въвеждаше в длъжност приемника си Йорданка Фандъкова.

Стела Стоянова
Даниел Вълчев най-добре знае колко важно е да има зад себе си подкрепата на мнозинството. Той изпита на собствен гръб как и най-добрите намерения за промени в просветата могат да се превърнат просто в приказка с неочакван край, когато попаднат в лапите на чиновническото безхаберие или в някое от многото дербита, разигравани от тройната коалиция. Вълчев не успя да доведе докрай нито закона за училищното образование, нито промяната във висшето и в БАН далеч не по своя вина. Чест прави на новия образователен екип, че продължава започнатата от него реформа, без да прави резки обрати или да се опитва да открие наново топлата вода. Защото образователната система се умори от промени "на парче", учителите се изтощиха да си играят на "тука има - тука нема" изпит за езикови гимназии, а учениците да не знаят след кой клас точно завършват средно или основно образование. Още един опит за радикална промяна би забавила със светлинни години българското образование и би съсипала тотално някои от структурите му. При това точно в момент, когато сме на крачка от това да постигнем европейско ниво. Защото прекрасно се знае, че образователна реформа не може да се направи за един мандат. Един училищен випуск се извежда за 12 години, което означава, че са нужни поне три мандата, за да завършат училище първите опитни зайчета на реформата и тя да престане да бъде наричана "нововъведение". Министър Фандъкова осъзнава това, когато заяви, че ще стъпи на стратегията на Даниел Вълчев, започвайки своите промени. Но някои от тях обаче трябва да бъдат направени доста спешно.
Седмокласниците например трябва още от тази година да бъдат изпитвани с външно оценяване и то да стане вход към гимназията вместо приемния изпит. Противното означава двойно изпитване и много скъсани нерви на деца, родители и преподаватели заради хаос и неуредици. Също толкова бързо трябва да се реши горе-долу и въпросът с професионалните гимназии. От дълги години те подготвят кадри заникъде, тъй като много от заводите и фабриките, които се нуждаят от тях, са хлопнали кепенците. В същото време има десетки нови професии, за които никое училище не подготвя и младежите ги усвояват в крачка или в зле скалъпени тримесечни курсове. Законът за научните степени и звания пък вече има над 60 варианта, от които е крайно време да се направи един. Този за висшето образование пък е до такава степен обшит с кръпки, че вече не се вижда основният плат, от който е изтъкан. Всичко това трябва да бъде завършено не в края на мандата, а още в първите две години от ръководството на Фандъкова. И по-важното - за него е нужна не само моралната подкрепа на мнозинството, което тя безспорно има, а пари. При това много пари. Крайно време е поне един управленски екип да узрее за идеята, че даването на средства за образование
не е просто дотация, а инвестиция, която се връща посредством обучените кадри. И да погледне на финансирането на просветата не като наливане на пари в каца без дъно, а като на инвестиране в собственото ни бъдеще и икономика. Екипът на просветното ведомство многократно е заявявал това, но по-важното е да успее да убеди в него и останалите министри. В противен случай ще гледаме отново поредната просветна приказка безкрай.