Стела Стоянова

През последните дни най-популярният код за влизане в университета стана "Парола "Петкан". Името на преподавателя по икономика и виден борец срещу корупцията се превърна във водевилен синоним на онова, което през годините май знаеха всички освен ръководството на университета и разследващите органи.

Истината е, че на всеки един Петкан, който има неблагоприятния шанс да попадне в полезрението на МВР и прокуратурата, има поне десетина, ако не и повече робинзоновци, които са превърнали висшето образование в частен бизнес и източник на нелош поминък. Ако попитаме който и да е минаващ студент, почти сигурно е, че ще посочи и хората, и "явките" им. Защото присъствието на подобни "агенти" в университетските кафенета у нас е почти толкова неизменно, колкото на наркодилър край училище. С тази "схема", по която от години завършват десетки студенти, обществото ни негласно е свикнало и дори я оправдава - нали е за вземане на изпити, за образование, значи е за добро.
По същия начин и в последната афера всичко се фиксира около "злодея" Петкан, прибирал по четири бона от нещастните студенти. Дето не им стига мозъчният капацитет да се подготвят за тест, който в по-голямата си част се решава успешно и от осмокласник отличник. А къде са робинзоновците, чрез които Илиев е уреждал текущите изпити през сесията? На всички ли Петкан е оказвал, както се изрази ректорът на УНСС г-н Борислав Борисов, "колегиален натиск" и всички ли са чисти като сълза? Няма ли барем един, за който колегиалният натиск се е изразил и в някоя и друга стотачка (а защо не и хилядарка). Според студентския фолклор плащането за изпит започва и от 200 лева, а толкова голяма става сумата само когато са замесени много хора по "хранителната верига". Очевидно кандидат-студентите не са нахранили само един и двама, независимо дали става дума за преподаватели, чиновници във висшето училище или просто външни лица, които са си играли на "развален телефон" с банкноти. Например аз ти казвам "500", ти чуваш "1000". И така, докато сумата стигне до 2000 евро и без прасе, ако перифразираме известната песен на "Ъпсурт".
Доколкото подобна верига има във всеки университет, струва си да се замислим над парадокса на българското висше образование. То е дотам девалвирало, че в него се влиза и с тройки, но пък е дотолкова престижно, че за него се плащат сериозни суми дори от онези, които не могат да изкарат въпросните тройки. Има някаква лудост в тази система, ако трябва да обърнем известната фраза на "Хамлет". Кой е готов да се раздели с 4 бона само за вход на университета и с още поне толкова през отделните сесии, само и само да се сдобие с диплома? Ами това е по-убедителен индекс от всички световни изследвания за това колко високо се котира родното висше! Не ни трябват класации на "Таймс" и прочие издания от международна величина.
След ареста на Петкан сеирджиите вече започнаха облози в интернет кой ще заеме освободената от него ниша. Така де, има си дилъри за всичко и логиката сочи, че падне ли един, на негово място идват нови хиляди борци. Не срещу корупцията.
Очевидно е, че този арест не решава нищо, след като не са премахнати предпоставките за корупция в образованието ни - ниски преподавателски заплати, слаба академична дисциплина, нереални дипломи на нахъсани псевдовисшисти и обърната мотивация - и сред преподавателите, и сред студентите. Докато това не се премахне, просветният Робинзон ще бъде жив. Лошото е, че то е пряка функция от останалите батаци в държавата.