Мартин Карбовски

За момент можем да затворим очи и да си представим, че сме нормална страна, в която нацията умее да поставя на правителството си задачи. И да изисква от него онова, от което се нуждае епохата. Нека изредим какво очакваме да свърши кабинетът на Бойко Борисов.

Това, което очакваме от държавата. И да не забравяме, че държавата - това не е той - колкото и да се иска на много хора у нас. Първото и най-осезаемо нещо, което чака нацията, е работеща и бърза съдебна система Без санкция към престъпниците нищо друго няма да върви. Хората чакат от Бойко да накаже лошите, сякаш той е Господ. Но всичко това трябва да стане в съда - включително и самият съд да разбере, че е време да се самопочисти и да осъди (или поне изгони) неадекватните си служители. Примери като Борилски, Стависки и Кузов станаха нарицателни за една неработеща ефективно Темида, в която дори магистратите признават, че съдят неравнопоставено различните хора. В смисъл, че едни подсъдими за тях са обикновени, други са с връзки и постамент в обществото. Затова се чака с нетърпение Темида да си сложи превръзката и да започне кървава война с бандитите. Което означава промяна на Наказателно-процесуалния кодекс незабавно - точно както иска Брюксел. Второто най-важно нещо е европарите да започнат да достигат до българския потребител Онова, което досега се наричаше европейски проект, беше превърнато в партизанщина - всеки чиновник влачеше след себе си потеря от роднини и приятели, които да усвояват проектите - от животновъдството до културата. Хората във властта трябва да разберат, че имат да дават, а не да взимат. На тях, роднините и познатите им, трябва със закон да се забрани участието в европроекти. Така както тв състезанията не дават печалби на роднините на служителите в телевизията. Време е да се сложи край на предрешените търгове и конкурси. Което с прости думи означава преборена корупция и работещ закон за конфликт на интересите. Третото най-сериозно нещо - някой трябва да говори на нацията, без да обещава. Трябва да осветлява как работи държавата и кой плаща сметките. Този някой днес е Б.Б. и все още не дава знаци да се е уморил. Но той ще трябва да каже на нацията и доста нелицеприятни неща - нещо като речта на Чърчил за сълзите, потта и кръвта. Някой трябва да направи обратното на това, което направи царят. Симеон обеща лично да оправи държавата за 800 дни. А Борисов трябва да обясни, че 8 милиона българи трябва да си оправят държавата за дни. Това ще е честно. И още - някой трябва да отговаря на въпросите на публиката и с обичайното "не знам". Това, че някой не знае отговорите, ще е знак за честно отношение към нас. Краят на нищоговоренето и каламбурите, които изместват проблемите, трябва да дойде. И още - някой ще трябва да назове олигарсите и връзките им с властта. Както и да назове имена на доскорошни министри, за които досега никой не смееше да каже лоша дума. Както е казано в Библията - "внимавайте, когато всички започнат да говорят добро за тебе". В старото правителство имаше много такива хора - пощадени и от медиите, и от правосъдието. Четвъртото просто нещо - партиите да започнат да се финансират прозрачно Това е майката на всичките лъжи за демокрация - концепцията за обръчите от фирми. Това е чудовището на политическата партизанщина, която връща държавата в епохата на феодализма. Правителството трябва да се намеси в райони, където от доста време няма правителство. Ако бяхме в по-стари времена, щяхме да говорим за "борба с беевщината по места". Но това ще бъде единственият начин извън София и Варна бизнесът да започне да работи нормално и да има живот в българското село и в малкия град. Пето просто нещо - за да има държава, пенсии и здравеопазване някой трябва да започне да пълни хазната Това е най-трудната част - да накараш бизнеса да даде полагащото се за държавата. Без свобода за бизнеса ни чака трагикомедия от неренесансов тип. Не просто да не се пречи, а да се даде преференция на всеки, който прави пари и си плаща данъците. Бизнесът малко се страхува от Б. Б., защото в тази сфера едноличните решения и генералското държане не вървят. Свободата на инициативата, гарантирана и от горните няколко точки, би могла да доведе до чудеса в България. Шесто и последно - онова, което забравяха всички. На България днес й липсва собствено лице в културата. Липсва й патриотично образование. Липсва й дух, сплотеност, заедност. Липсва й и реклама, български знак, разпознаваем по света. Ако някъде у нас има голям политик, то ще го познаете не по култа на личността, а по идеите как трябва да са развива манталитетът и културата на тази наша "нация със средиземноморски привички". Така ни наричат хората от Запада, когато не искат да ни обидят. Реално, ако трябва да сме честни, санкцията, възпитанието, правилата, връщането на ценностите - това ще направи от българите хора, които вече не принадлежат към Ориента и не си честитят банята, защото се къпят твърде често. Защото, много е просто - не за всичко у нас са виновни политиците. И ако искате промяна горе, започнете промяна долу. Тогава ще дойде сезонът на истината - дали ще е един мандат, или половин, или два - това зависи само от изпълнението на горните ясни шест очаквания. Както казва Дъглас Адамс - можем да помечтаем, нали?!