Боряна Йотова

 "Дръж се, Куба, Кула е с теб!". Годината е 1968-а и със сигурност жителите на далечния карибски остров се чувстват по-малко заплашени от американските империалистически агресори, когато получават телеграмата на 5-хилядна Кула. 41 години по-късно като че ли нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено.

 На "Позитано" 20 валят писма от Перник, Ковачевци, Ловеч... до лидера Сергей Станишев в добре познатия стил "Дръж се, Куба!". Други партийци пък пишат писма, в които искат оставки - на председателя, на Изпълнителното бюро, на Националния съвет. Споменават и алтернативни имена за лидер - Янаки Стоилов, Татяна Дончева, Бойко Великов, Ангел Найденов, Евгений Желев. По странна ирония сред авторите на "кървави писма" е и Красимир Премянав - човекът, който е довел Станишев на "Позитано". В БСП обичат миналото и го припомнят - къде по-удачно, къде не чак толкова. В последните 4 години с мазохистично удоволствие говорят за управлението на Виденов и сравняват Станишев с предишния млад лидер. Тези дни аналогията отива и по-далеч и се припомня, че след тежката януарска зима на 1997-а всички от "епохата Виденов" са се оттеглили. Това "всички" вероятно би означавало, че заместникът на Виденов Георги Първанов не е президент, че шефът на парламентарната му група Красимир Премянов не се опита да се промъкне в 41-вото НС от името на Тракийските дружества. Че Румен Овчаров не е шеф на БСП-София, че Георги Пирински не е зам.-председател на новия парламент, че за 20 години преход Янаки Стоилов не е пропуснал само 37-ото НС. Но всички знаят, че далеч не е така. Когато през август 2005 г. голяма част от популярните лица на БСП станаха министри, член на червеното ръководство коментира: "Изпратихме ги по живо, по здраво. Сега е време да си подредим къщичката." Това обаче не се случи. Вярно, че двама от водачите на листи в предишния парламент се отказаха от битка за депутатските банки. Анализите от май обаче сочеха, че Татяна Дончева няма шанс за депутатски мандат от Габрово, също както Добромир Гущеров за Силистра. Сега точно те искат оставката на Станишев. Не защото са спечелили изборите, а защото не са ги загубили - просто защото не са участвали в тях. Затова и позицията им много напомня на друг куриоз от миналото. През 50-те години на миналия век, след отхвърлянето на култа към личността на Сталин, жителите на троянското село Калейца единодушно изключват Йосиф Висарионович от местната партийна организация и уведомяват за това ЦК на КПСС. Това обаче съвсем не означава, че не трябва да има оставки, промени и дълго отлаганото "подреждане на къщичката". Сценариите за него обаче са поне два. Според единия, наречен "ченгеджийски", е време БСП да се раздели на социалисти първановисти и социалдемократи станишевисти. Отлично запознати вече говорят, че "на другия бряг" са преминали поне 10-12 от новите депутати на БСП, а за лидери се спрягат близки до сърцето на Първанов членове на Изпълнителното бюро. Другият засега изчаква решението на Станишев. Който, както обикновено, оставя всички до последно в неведение и сам подрежда пъзела си, в зависимост от проведените разговори на четири очи. Преди два месеца, по време на одобряването на листата за евродепутати, Станишев обясни на съпартийците си, че знае какво му готвят след парламентарните избори. Това означава, че е имал и поне два месеца за подготовка на ответен ход. Запознати твърдят, че лидерът е в силна позиция за конгреса, на който ще искат главата му. Нали местните организации сами си подредиха листите, от какво са недоволни, коментират защитниците на лидера. Същевременно неговите хора Ивелин Николов и Антон Кутев спечелиха предварително прежалените мандати в Габрово и Силистра. Преди дни съветник от близкото му обкръжение коментира, че ако Сергей не е успял да се освободи от миналото, го чакат тежки дни и в бъдещето. Дали премиерът в оставка наистина се учи бързо и освен рекордьор по продължителност начело на БСП ще стане и рекордьор по оцеляване, предстои да се разбере до дни.