"По-добре сам, отколкото в лоша компания". Вероятно тази мисъл се е въртяла в главата на Бойко Борисов, когато отсвири мераците на Синята коалиция, а и на РЗС и "Атака" за дялово участие в бъдещия кабинет. Лидерът на ГЕРБ заложи на формула, която рядко е влизала в употреба у нас - еднопартийно правителство с широка парламентарна подкрепа.

Руслан Йорданов
През пролетта на 1997 г. Министерският съвет на Иван Костов се облегна на т. нар. реформаторско мнозинство с любезното съдействие на ДПС и Евролевицата. Година и малко по-късно обаче кухата му конструкция се разпадна, без особено да попречи на ОДС да завърши пълния си мандат, след което да загуби изборите скоропостижно.
Чрез отказа си да приеме за равностойни съюзници в изпълнителната власт Сидеров, Костов и Янев, ГЕРБ се размина с голяма опасност. И тримата малки десни лидери са натоварени с достатъчно противоречия и негативи в предишните си превъплъщения. Бойко Борисов щеше да падне в капан, в който нямаше да знае кога сините ще го издебнат, за да му извиват ръцете за служби и далавери, или да го натопят пред Европейската народна партия, или да чуе ултимативните наставления на Командира. Щеше да се чуди в кой момент Яне Янев ще му метне някоя димка зад гърба или пък Волен Сидеров ще поведе черните униформи към чистка в циганските махали и турските села. Лидерите на РЗС и "Атака" са като "Макс и Мориц" в българската политика - в момента Волен обвинява Яне, че иска да му разцепи партията, като насрочва фалшив конгрес. Ако се беше хванал с непредвидими играчи като тях, Генерала щеше да е принуден да си губи времето предимно с дребните им интриги. Вместо това Бойко Борисов обяви, че ще ръководи сам изпълнителната власт и ще кани в управлението от една или друга партия хора, които намери за ценни.
Офертата на ГЕРБ видимо разочарова наточилите ножове и вилици малки десни. Костов мрачно повтори предсказанието си, че предложеният от ГЕРБ меморандум не гарантира успешно завършване на мандата на кабинета на малцинството. Яне Янев пък заплаши всеки деец на РЗС, който еднолично приеме покана от бъдещия премиер, с изключване. Колкото и да са разочаровани, обаче
те ще гласуват проектите на ГЕРБ поне в началото, докато не преценят, че е дошъл удобен момент за отмъщение.
Формулата, избрана от Бойко Борисов, предполага ясна отговорност и избягва опасността хора с незначително доверие да го рекетират за постове и сделки. Незначителен е и рискът да бъде бламирано новото правителство. Най-голямата опозиционна група - на БСП, в момента се тресе от шамарите на собствените си членове. Сергей Станишев мълчи като комунист на разпит. Около "Позитано" пък се размахват секири, които искат да махнат главите именно на настоящите червени депутати.
Освен това успешен вот на недоверие предполага наговаряне между ДПС и "Атака", сините и червените - обединена опозиция, която може да предизвика единствено повръщане у избирателя. Не бива да се забравя, че много от партиите в парламента отдавна са затворили в килера принципите и идеите си. И са се превърнали в службогонски организации, което ги прави изключително удобни за манипулиране.
Във всеки един момент Бойко Борисов ще може да си осигури няколко гласа, за да е сигурен, че даден законопроект ще мине. Отделно от това Генерала ще има възможност да си играе със страховете и фобиите на различните парламентарни фракции и с лекота да ги насъска една срещу друга, когато пожелае.
В самото начало на 41-вия парламент изглежда, че нито кандидатите за коалиционни партньори, нито опозицията са в състояние да му причинят особени главоболия. Най-трудният за предвиждане елемент са ходовете на самия Борисов и подопечните му депутати и министри.
Изправен на гребена на народното доверие, за него важи древната китайска мисъл: "В победата са скрити семената на поражението".