С очертаването на контурите на новия кабинет въпросът каква ще я върши в парламента Синята коалиция звучи все по-притеснително. Поне за симпатизантите на СДС и ДСБ, които на 5 юли празнуваха наравно с ГЕРБ.   

Юлиана Ончева
От една страна, бъдещият премиер Бойко Борисов и бившият му колега Иван Костов изглеждат като хора, които не са започнали никакви преговори помежду си и даже не се чуват по телефона. В същото време вижданията им за бъдещето на страната звучат подозрително еднакво. Както и обяснението, че това се дължи на близките им програми и общото членство в Европейската народна партия.
Подобно поведение оставя десния електорат в тежко недоумение. Едната версия е за до болка познатото усещане за тайни договорки, които й се поднасят по час на лъжичка.
Другата хипотеза е, че при кабинет на малцинството Борисов не вижда в Синята коалиция нещо повече от резервна гума. До която може да опре само в краен случай.
Тогава пък сините гласоподаватели следва да си зададат въпроса защо всъщност пуснаха бюлетините си за листите на Иван Костов и Мартин Димитров?
Логичното обяснение преди вота бе, че СК ще управлява в коалиция с ГЕРБ. В смисъл хората на СДС и ДСБ да участват в управлението със своя опит и кадри.
И да бъдат коректив и гарант на властта реално, не само на думи. Какво обаче се случва - за Борисов сините сякаш са само няколко колчета за подпори на градената от него масивна къща. Те лесно могат да бъдат подменяни, ако не се окажат достатъчно здрави. Роля, напълно в синхрон с посланието "не ламтим за власт", обявено с усмивка от Командира преди изборите.
Послание похвално - и доста популистко между другото, но неискрено, ако се съди по последвалия лайтмотив във всички появи на сините лидери в публичното пространство. Не държим да участваме в правителството, но кабинет на малцинството ще се провали, когато дойде време за непопулярните решения, обяснява Костов. Димитров повтаря като ехо думите му.
Не е ли по-достойно лидерите на Синята коалиция в прав текст да си кажат, че искат да участват в новия кабинет, защото само така може да са гарант за политиката на новите управляващи.
В противен случай как категорично подкрепят правителство, за чието поведение не могат да поемат никакви гаранции?
Ако целта на странните маневри е Борисов да признае пред цялото общество "без Костов не мога", това едва ли ще се случи.
По-скоро ГЕРБ ще си потърси друга патерица в парламента. Желаещи - дал Господ. Какво обаче тогава отличава обещаната парламентарна подкрепа на сините от тази на ДПС? От Движението на Ахмед Доган също декларират, че ще гласуват "за" всеки път, когато преценят, че ГЕРБ върши полезни за страната неща. От "Атака" и РЗС - също, дори от БСП са категорични за ролята си на конструктивна опозиция в новия парламент.
Така с поведението си Костов отваря възможности за нов фронт срещу себе си и Синята коалиция. Нещо абсолютно излишно от гледна точка на реабилитацията, която публично получава управлението му и той самият.
И най-важното - всички конфликти сега са като мина под краката на новата власт. Сякаш кризата - и на нея, и на нас, не ни стига.