Мартин Карбовски

Преди всяко съставяне на правителство има процеси на намърдване. Наместване на имена и влияния. Говори се обаче предимно за силовите министри, както и кой ще командва енергетиката и икономиката. Само че за пореден път ще напиша: проблемите на тази нация не са толкова икономически или политически.

Те са културни. Затова най-важният човек днес е културният министър. Той е ненаблюдаваният лакмус за това, дали едно правителство има намерение да прави реформа и да създава държава или не.
Няма значение кой ще е културният министър. От значение е новото начало в това смешно министерство със смешен бюджет. От значение е кога ще настъпи краят на застоя в така наречената българска култура, започнал още преди Леонид Брежнев.
И кой ще сътвори чудеса - без пари по време на криза. Можем да помечтаем, нали?! Примерно можем да мечтаем за министър на културата с турски произход, който най-накрая да заяви, че кючекът не е българска музика. Можем да мечтаем един голям историк да въведе ред в правенето на книги. И пари от книги. Също така можем да помечтаем възрастните хора на изкуството да не си отиват като вампири по кръчмите, отказали се от собствения си народ. Правата на децата на мъртвите ни писатели да не са подигравка. Или да помечтаем за това Иван Ласкин да взима заплата, заради която да не се срамува пред дъщеря си. Можем да помечтаем - да си представим как някой културен министър ще се опита да спре далаверите с държавни пари, с които се издават книги на Захари Стоянов, които после се купуват с държавни пари от бедните ни бедни читалища. Поне това.
Някой културен министър, който не е свързан с "На всеки километър", а е свързан с Давид Черни, който създаде визитната картичка на България, представяйки я като турска тоалетна. Някой български културен министър, който ще признае, че след Калотина нашите мастити, преголеми, надути културни имена звучат като "рам-тарарам" на чужденците.
Така наречената дума "култура" у нас е загубила смисъла си сред приятелски кръгове, политически обвързвания, далавери с цели театри и с театър на далаверите. Култура у нас е това, да вземеш да ръководиш един театър, но да печелиш от даване под наем на паркинга му. Култура е да имаш плешиво теме и да раздаваш присъди, че следващите нищо не стават, докато под задника ти се крият хиляди далавери с култура. Култура е да издаваш книжка с менструална поезия на любовницата ти, която е много, много добра. В кревата. С теб. Култура е маниеризмът и снобията, които ги няма в циганската махала, където се създава истинска култура без писменост даже.
Нуждаем се от такъв мечтан културен министър, който да се справи с културата на балканския българин, за който да си хвърли фаса през прозореца е културно бунтарско деяние срещу системата и си остава единственото, което ще наследят в културно отношение децата наоколо.
Културата създава поведение Затова се нуждаем от министър, който ще освободи културата, ще я направи реален бизнес. Но и такъв, който може да си спомни онзи момент от българската история, когато едни писатели се срещнали и се разбрали каква литература оттук нататък искат да създадат. Така са се появили приказките на Ангел Каралийчев. Било е преднамерен, предумишлен културен акт, нужен на държавата и нацията. За такъв културен министър можем да помечтаем.
Търсите далавери по министерствата?! Не ни разсмивайте. Далавери с духа и културата през последните двадесет години изгониха смисъла на това да си българин. Същите, които унищожават смисъла, най-много плачат на гроба на смисъла. Те си имат имена. Приживе мъртвите, които продължават с упорство да ни предлагат сурогати на социалистическия реализъм, докато чалгата мие мозъците на децата и ги изглажда като речни камъни.
Е, има и друга опасност. Рапърът на ГЕРБ да стане и той нещо в културата - я заместник министър, я шеф на културната комисия. Това ще е почти толкова ужасно, колкото и досега ужасното. А всъщност може и да е най-нормалното за нас - същият рапър е продуктът на досегашната култура, така и на него ще трябва да му търсим място. Това са две културни течения у нас - едното е "майката си трака", другото е "мадафака". Дано да има трети вариант.