Руслан Йорданов

Потъващият кораб на старата власт представлява винаги жалка гледка. Министри и депутати прибират снимки и статуетки в кашони, бършат прах и сълзи. Понякога гледката е и противна.

 Висшите чиновници горят и режат подписани от тях документи, за които може да им бъде потърсена отговорност по силата на Наказателния кодекс. Месец преди да поеме към бунището на историята, елитът на БСП, НДСВ и ДПС започна с недостойните прояви. Вече бившите управляващи назначиха в дванайсет без пет свои хора на ключови държавни постове. С чисто нови мандати се сдобиха ръководствата на Комисията за финансов надзор, Агенцията по приватизация, Комисията за защита на конкуренцията, Националния осигурителен институт, Комисията за регулиране на съобщенията, Националното бюро за контрол над специалните разузнавателни средства. Иван Искров бе избран за управител на Българската народна банка с надеждата да ръководи националния трезор по време на кабинета на Бойко Борисов.
На този фон премиерът Сергей Станишев призова бъдещия си приемник да не вади метлата и да не води политика на реваншизъм, тоест Генерала да остави кадрите на старата власт по местата им.
Твърде нагло за лидера на социалистите и твърде рисковано за новите управници. Не само заради приказката за новия бардак и старите труженички.
Сега в оставащото до гласуването на новото правителство време загубилите изборите партийци гледат да заметат следите на далаверите си и да парафират за последно някоя тлъста сделка
Оглеждат старите си търгове и обществени поръчки и тъжат, че изтичат последните им минути, в които ще скачат в тавата с дробчетата. Добре е управниците от тройната коалиция да имат предвид едно - Борисов малко прилича на досегашните шефове на изпълнителната власт. Няма нищо общо с благия цар Симеон, който неуморно призоваваше всички "Дайте да не се караме и дружно да управляваме". 
Оптимист на инат, Сакскобургготски не потърси отговорност на предишното правителство на ОДС, не разпореди ревизия дори на скандалните приватизационни сделки, разсипали българската индустрия. През 2005 г. пък Сергей Станишев бе притиснат в менгемето на НДСВ и ДПС и на практика управляваше с хората от предишния кабинет. Воден от изисканите си маниери и коалиционна култура, червеният премиер също не посмя да посегне на баницата на партньорите, а просто взе лъвския пай за кадрите на БСП. В крайна сметка ширещата се и ненаказана корупция взе и неговата глава. Избирателите не простиха на социалистите преяждането и повръщането на власт, както преди това не го простиха на ОДС и на НДСВ.
Бъдещият министър-председател обеща сериозно да разрита корупционните схеми във властта
Борисов е наясно, че ще дойде и неговата Голгота, ако си затвори очите и тръгне и той да раздава финансови порции под масата. След като стана кмет на Столичната община, Генерала изтегли за ушите Вальо Топлото, разплете машинациите на "Софийски имоти", изгони Вълка от бизнеса с боклука, пресече кражбите в "Трамкар". На лидера на ГЕРБ му предстои да чисти далеч по-големи авгиеви обори, когато поеме управлението на страната. Затова и отиващите си управници ще постъпят най-разумно, ако не се опитват да забършат последно 10 до идването на новата власт, колкото и големи изкушения да има пред тях. Иначе са изправени пред реалната угроза в близко бъдеще да направят посещение в някой от многобройните следствени арести.
Понякога се случва човек да приеме у дома си такива гости, след чието присъствие е наложително да си преброиш отново сребърните лъжици. Или такива, които трябва да ги помолиш да пляскат с ръце, докато си в другата стая. Защото, ако им остане свободна ръка, тутакси ще приберат нещо в джоба си. По същия начин и хората, чийто мандат изтича, вместо да пипат общото благо, е най-добре по цял ден да пляскат с ръце. И да припяват "Последен валс".