Мартин Карбовски
Такъв филм скоро не бяхме гледали. На родния електорат трябва да има надпис "Трайно до...". Трайността, търпежът на българите вече може да се изчисли - тя е към 8 години и нещо. Преди 8 години и нещо всичко започна със Симеон и днес бавно свърши с оставката му.

Днес българите се шегуват с него - и като цар ли ще си подаде оставката. Така завърши един от най-неуспешните политически експерименти на континента: цар премиер, преминал в абсолютна безпринципна коалиция, в която Сакскобургготски и прогонилите го преди време пиеха заедно кафето си. Приготвено от авторите на идеологията за възродителен процес плюс жертвите на същия този възродителен процес. Всичко си има срок. Спасителите на нацията също си имат срок. Просто у нас срокът е по-дълъг. И ви напомняме, че днес се задава или нов спасител, или реален шанс.
Утре ще се разбере
А някои хора са изненадани. Те не очакваха в България да съществува суверен, който да има силите и арогантността да напомня на политиците, когато се провалят.
Някой си мислеше, че може да се кара така още един мандат. Но малките човечета, наречени суверен (който политическата класа силно презира), взеха, че отмъстиха като в американски екшън, където добрите герои винаги са смотаняци, но някак си успяват да доведат края на филма до свой хепиенд. Докато не започне следващият филм, разбира се.
Малките човечета, наречени с голямата дума суверен, отмъстиха жестоко за няколко неща. Отмъстиха първо заради ножиците.
Ножицата между бодряшкото говорене как сме страна от Европейския съюз и разбития път до Лом (о, град Лом!) се разтваряше през целия мандат. Лъжите бяха толкова нахални и преплетени, че дори българското село излезе и отмъсти на любимите си леви политици.
Суверенът не е единен също. Той също е ляв или десен, или националист, или объркан националист. Левият електорат отмъсти на партията си, защото тя стана ортак на ДПС дотолкова, че изравни почти броя на депутатите си тях. Това не се прощава.
Десният електорат е почти щастлив - той намери криво-ляво своята криво-дясна надежда. Той си отмъсти най-вече и заради безпринципното правене на гласове.
Фабриките за гласове бяха обезсмислени
Заради безпринципно правените закони. Заради липсата на логика в държавата България. Липсата на логика беше загубена още през 2001-ва, но у нас съвсем забравихме за нея през 2007-ма.
Като цяло суверенът отмъсти за загубените си години живот на фона на още едно ново светло бъдеще. Където беше "Булгарплод", се появи фирма "Европлод". Набързо всичко "съветско" се замени с представката "евро".
Някои хора просто превърнаха думата "евро-" в представка за старите порядки. Едва ли не на нас ни се обясни, че така е в Европейския съюз. Че всичко това е нормално. А то беше налудничаво.
Електоратът отмъсти заради конкретни лъжи в икономиката. Защото го наричаха електорат, а той е суверен. Заради конкретни лъжи като последната на Калфин и Станишев, че "изборите в чужбина не решават нищо". Суверенът отмъсти заради това, че е неравнопоставен - заради отвратителните проблеми в правосъдието, където, простете за банализма, "за кокошка няма прошка, за милиони няма закони". Банализъм е, но точно това е причината за жестокото отмъщение.
Най-сладко е отмъщението заради това, че държавата беше като декор
Зад декора хората живеят лошо. Има дефицит на справедливост. Заради избягалите деца и цели фамилии. Заради тормоза от малките бандити и отвратителната милостиня на големите. Заради циганията и пак заради циганията. Заради това, че тези, които спазваха правилата за движение по улицата, ставаха за смях на другите, тарикатите.
Сърдите се на суверена? Смятате ли, че народът извади нож? И че ще умре от нож? Друг трябва да е цитатът от библията. Гласът народен е глас Божи. Сърдете се на себе си, които приемахте желаното за реалност. Реалността е друга. И боли много. Суверенът каза - трябва да ви заболи и вас. И суверенът ще разбере дали е бил на прав път чак когато политиците наистина ги заболи. Суверенът чака болката да дойде от съда, от правосъдието и от логиката на живота. И незабравяйте - суверенът рано или късно ще престане да живее в чакалнята на мръсната гара, наречена по социалистически "Светло бъдеще". Който го остави да живее там още един мандат, ще си подаде оставката, както се казва вече - "като цар". Да живее суверенът - силно търпелив, сенилен и демографски объркан - но жив.