Николай Младенов, бивш евродепутат от ГЕРБ

Комунистите винаги са живели в паралелни реалности - едната е тази на лозунгите за "светлото бъдеще", където "всички сме равни" и се пазим от "световния империализъм"; другата е реалността на панелните жилища, сивотата и забраните.

"Ние сме на ваша страна" - лозунгът на БСП за тези избори е прекрасен пример за отричането на реалността. Безработицата расте, бюджетът е продънен, корупцията и беззаконието са навсякъде около нас, но - хора, не се притеснявайте, "те са на наша страна".
Броени дни преди изборите разбрахме колко била успешна българската външна политика през последните четири години. Членството в ЕС не само е еднократен успех, но България е уважаван партньор, чиито трудности не са по-големи от тези на другите нови страни. Отношенията ни с Русия са "модел" за всички останали. Имало е "трудности" - признаването на Косово, изпращането на контингенти зад граница, но всичко е наред. Накратко казано - какво толкова се притеснявате, проблеми няма, страната има добра международна репутация, всички я уважават. Какво толкова, работата на дипломацията е да замазва положението, "за да не се излагаме пред чужденците". Да, ама не!
Не можеш да имаш успешна външна политика, без да имаш успешна вътрешна политика. Когато на страната ти е наложен специален механизъм от ЕС заради несправянето с престъпността, когато имаш един-двама осъдени за корупция, когато са ти спрени европарите, когато си мълчиш по ключови международни теми, когато нехаеш за собствените си съграждани зад граница (според министъра нямало хаос с гласуването в чужбина!), когато те е страх да заемеш позиция, за да не обидиш някого от големите, няма как да бъдеш успешен. Членството на страната ни в ЕС е 99% вътрешна политика, не външна. И тук е най-големият управленски провал на правителството. При положение, че към март тази година България е оползотворила едва 0,34% от европейските фондове, никой не може да ме убеди, че това членство е успех. При положение, че в 90% от заседанията на европейските институции, където български представители трябва да заемат позиция от името на страната ни, те мълчат или в най-добрия случай "се присъединяват към консенсуса", България остава незабележима. Не ме разбирайте погрешно - не че хората са ни калпави, страх ги е да заемат позиция, без изрично от София да имат писмени инструкции. Иначе ако кажат нещо, може да настъпят нечий интерес - я на БСП, я на ДПС.
Да, имаше трудни решения и със сигурност едно от тях беше признаването на Косово. През последните четири години България забрави и за Балканите, и за Черно море. Страната ни стои изолирана от процесите, които текат там, говори как иска "водеща роля", но нищо не прави по въпроса. И каква водеща роля може да има, след като допреди няколко години беше давана за успешен пример, а сега е обект на академични изследвания за проваленото й европейско членство? Или участието ни във войната в Ирак. Дадохме безценни човешки жертви, бяхме лоялен партньор. Политически обаче не можахме да се преборим за един проект.
А можеше хем да помогнем на иракчаните да си възстановят държавата, хем да създадем работни места в България. Румъния и Чехия успяха, българското правителство - не.
Със сигурност отношенията ни с Русия обаче са "модел", но не за подражание. Концепцията, че България е равно отдалечена от Москва, Брюксел и Вашингтон, предизвиква единствено присмех и показва интелектуална немощ. България и Русия са и трябва да бъдат партньори, ние имаме мястото си в диалога между ЕС и Москва, но трябва да имаме и достойнство, за да има смисъл партньорството ни.
Със сигурност е трудно, но е задължително да се разработи цялостен подход към Русия, който да не е в плен на комплексите на русофилите и русофобите. Когато една политика се прави непрозрачно, тя няма как да бъде разбрана от хората. Това обаче е целта на БСП. Защото ако имаше прозрачност и обществен контрол, всички щяха да видят как тихомълком се подменят посланици в последния момент преди изборите. Или как се назначават генерални директори часове преди изборния ден. Явно в продължение на година и половина никой не е почувствал необходимост от такива "висши" координатори, но пък защо да не ги "завещае" и да върже ръцете на бъдещото управление? Целта е една - който и да дойде на власт, политиката да се контролира от тези, за които думите и делата не трябва да си съответстват. До изброите остават броени дни. Все се надявам, че когато всеки един от нас отиде до урната, ще си каже - аз не съм на страната на корупцията, организираната престъпност и паралелната реалност! Единственият начин да бъдат изчистени от управлението на България хората, които ни заблуждават, че провалът е успех, е чрез вота на всеки един от нас.