В демократична държава ли живеем или в инфекциозно отделение? Това е въпросът след поредното безцеремонно откровение на Ахмед Доган. Този път за бацила ДПС, от който България няма как да се отърве.

Политикът философ няма равен в умението да шокира с наглостта си, хвърляйки небрежно лафове в ефир или на партийна сбирка.  
Независимо дали говори истината - както беше с признанието за прословутия "обръч от фирми" около всички партии, Доган е много повече от провокативен. Думите му звучат винаги умишлено скандално. По-страшното обаче е -
презрително към цялото общество
в това число и към собствените му избиратели. Посланието към тях е: "Вие сте ми в кърпа вързани, аз съм вашият месия". "Мястото ми във властта е гарантирано, не ми пука от нищо", пък трябва да чуят всички останали.
Ако проблемът с необходимостта да унижаваш всичко живо около себе си на безспорно умния политик беше само личен - труден, но необходим избор щеше да е срещата с фамилен психотерапевт. Поведението и езикът на Доган обаче рушат нещо много по-голямо и важно - демокрацията в страната ни. Защото тя започва там, където уважението между хората - бедни или богати, управляващи или управлявани, умни или глупави, е сред основните ценности на обществото. Заедно с правото да избираш и да бъдеш избиран и задължението да спазваш етичните правила и законите в държавата. Не да се впиеш като пиявица във властта и демонстративно да наричаш дори собствената си партия "бацил", от който отърване няма.
Ако пък лидерът на ДПС е прав, значи не живеем в Република България, а в инфекциозна болница "Доган сарай".
Диагнозата, която Доган лепна на държавата, обаче подсказва и вярната рецепта за лечение.
Всеки организъм се стреми да изхвърли и най-безобидния вирус от себе си, а че инфекциите се лекуват с антибиотик, си знаем и без подсказване от други политици.
Защото битката с бацила е забавна само ако гледаш "Спешно отделение" или "Д-р Хаус".
Ако си избирател у нас обаче, няма как да не си помислиш какво да направиш на 5 юли.
Най-глупаво е да кажеш за какъв дявол да ходя до урните, след като пак ще слушам наглите подигравки с всичко и всички на вечния лидер и депутат Ахмед Доган. Защото вече и децата у нас знаят - повече избиратели за гъби, повече власт за ДПС
За затворената и доста непозната за мнозинството българи мюсюлманска общност обаче думите на Доган сигурно звучат различно. У тези хора желанието и способността на лидера им да си отмъсти със слово на всички, вероятно предизвикват задоволство и гордост. Те сигурно не приемат като обида към себе си да ги наричат "бацил". Но това всъщност ги обрича - и тях, и нас, на заразата да ни управляват нагли политици с чувство за безнаказаност. Защото истината е, че не ДПС е бацил, а лидерът му се държи и говори като такъв.
Още по-лошо е, ако Доган запали и у други родни политици желанието да бъдат нагли и безцеремонни. Да могат да кажат публично нещо в стил "ако искам и летяща чиния ще си купя" и пак да не загубят нито един глас подкрепа. Поредната словесна изцепка на Доган най-вероятно няма да се отрази на пуснатите бюлетини за партията му на 5 юли. Но всяко нещо си има предел. Самозабравянето рано или късно ще мине границите на търпимост дори на тези, които с гласовете си превърнаха Доган в човека с последната дума при разпределянето на държавната баница. Особено когато за електората остават трохите.
Мариета Иванова