Димитър Кюмюрджиев
Асоциация "Прозрачност без граници"

Вотът на доверие към политическата класа става все по-карикатурен. Политиците не се свенят да използват структурите на мафията и зависимостите, които тя създава върху определени групи от обществото.

 Корпоративният вот, който се появи като явление на местните избори през 2007 г., вече пусна пипалата на хидра и се разпространи в цялата страна. Има цели райони в страната, в които само една политическа партия има свои застъпници, другите просто не присъстват.
Това са сред основните изводи от изследването на Асоциация "Прозрачност без граници" за прозрачността на народния вот по време на изборите за депутати в Европейския парламент.
Проучването на 281 наблюдатели на асоциацията показа, че методите на политическите партии за манипулиране на свободното волеизявление на народа стават все по-рафинирани и изобретателни. Ако досега основната форма на контролиране на вота се случваше чрез раздаване на пари, хранителни продукти, дърва и т.н., то сега отчитаме, че се използват всякакви хватки и прийоми от пазарната икономика
Плащат се дългове на хората за ток, вода, в заложни къщи. Забавяне на заплати, изплащане на премии. Освен чисто материалния интерес се използва цялата палитра от средства, които могат да осребрят различни типове зависимости. Изплащат се например заплати дни преди изборите, премии на определени нива от ръководството на фирми. Те от своя страна пък организират логистиката - извозване на хора до урните, съставяне на списъци, за да може всеки човек да пусне гласа, и то за определена политическа партия. Правят се т. нар. изборни екскурзии - автобуси тръгват към определени секции в други райони и така променят манипулативно реалния изборен резултат по места. И сега, както при социализма, се дава вот на доверие на ръководителите, но сега това става с пускане на глас в урните. Ако си лоялен и пуснеш глас за шефа, то ти получаваш похвала за добро поведение, ако не - квалификацията ти не позволява да останеш на работа
В този смисъл този вот на доверие е карикатурна форма на прозрачни избори. Така мениджъри на средно и високо ниво се опитват чрез политическо представителство да влезеш в управлението на страната. Това за първи път тръгна като тенденция на местните избори преди 2 години, но сега се разпростря в национален мащаб. Сред най-фрапиращите, които направиха впечатление на наблюдателите ни, са застъпниците на различните партии. Те носят огромни баджове с името на политическата партия и стоят на метри от урните. Макар според Централната избирателна комисия това да е законно, според нас това е форма на принуда - чрез страх, чрез налагане на волята на религиозен принцип. Ако в столицата това не е видно, то по села и паланки видяхме, че реално няма плурализъм. Застъпниците представляват една политическа партия и е въпрос на чест и възпитание да гласуваш за нея. Иначе общността - патриархалната или религиозната, те отхвърля. Това също е уродлива форма на контролиран вот. Затова искаме ЦИК да промени нормата и на баджовете да пише единствено "застъпник".
Проблем се оказва и тоталният отказ да се откриват секции за гласуване в страни от Европа. Там след 2007 г. се обособиха големи български общности от емигранти, чийто вот е важен. Но това не се случва. В Германия например се използва една вербална нота от 1994 г., в която дипломатично е казано, че правителството не е склонно да открива секции за България. Това наложи
българка от Нюрнберг да гласува в Мюнхен - на повече от 300 км. Това за нас е лишаване от вот. От друга страна, в Турция са открити двойно повече секции от миналите избори - над 120. Всички тези факти и тенденции водят до формирането на индекс на прозрачност, който правим за първи път у нас. Той е 4,7, което е под средната стойност за прозрачност и е белег за висок контролиран вот. На изборите за българския парламент на 5 юли ще имаме 500 наблюдатели. Но все пак много по-важно е как хората ще реагират на нарушенията и ще сигнализират за тях на безплатните телефони, как изборната администрация сама ще реагира на тези нарушения. Затова нека хората да гласуват със съвестта си, а не с джоба си.