Руслан Йорданов

Предизборната кампания е в горещата си фаза, а сеирджиите се прозяват. Няма сочни компромати, нито зловещи теории на конспирацията, гръмовни разкрития. Липсват и вълшебни рецепти за всенародно забогатяване.

В миналото остана и типът на пътуващия човек-оркестър като покойния Кире Либерало, Йоло Денев, Жорж Ганчев, Славомир Цанков, Петър Гогов...
Скуката не могат да разсеят и дежурните закачки между Бойко и Сергей. Двамата вече приличат на отегчени до смърт боксьори, които симулират размяна на крошета и ъперкъти, докато нетърпеливо чакат финалния гонг.
Вече и апокалиптичните видения на Волен не впечатляват почти никого извън публиката на телевизия СКАТ. От политическия спектакъл изчезнаха призраците на комунизма и антикомунизма, лявото и дясното вече не могат да бъдат различени и с микроскоп.
Кандидатите за народната любов блестят на концерти, жънат и лискат с менчета, режат ленти, бръмчат с мотори и комбайни. Рекламирани досущ като газирани напитки, политиците излъчват блясък, благост и доброта, пускат шеги и обещават с половин уста. Разкарват се като мечки на синджир, но и най-циркаджийските им номера не могат да разведрят доведеното до апатия и притеснено от настъпващата рецесия население.
Резултатите от евровота на 7 юни внесоха безпощадна яснота в партийните централи какви са техните възможности и нива на обществено доверие. Хората на Бойко Борисов са в лека еуфория и разчитат да увеличат преднината си пред БСП. В тяхната каца с мед лъжицата с катран е обективната невъзможност да постигнат мнозинство в 41-вото народно събрание. Герберите отсега се обливат със студена пот, че ги чакат преговори за коалиция с тежки гемии като Костов, Сакскобургготски, Янев.
Червената партия пък преживява тиха паника - загубата на 7 юни не им донесе падане от властта, но предстоящият вот почти сигурно ще ги изстреля в опозиция
Най-голямата грижа на ДПС е дали ще имат заветната граница от половин милион избиратели, а останалите по-дребни партии се радват най-вече, че ще прескочат и този път 4-процентовата бариера.
Мъртвото вълнение в политиката обаче не предвещава нищо добро. Разликите в предизборните платформи на водещите ни партии се броят на пръсти. Затова и суровите клетви на лидерите, че никога няма да се коалират с еди-кого си, се дължат изцяло на личните им симпатии и антипатии, както и на желанието да манипулират забравеното от твърдия им електорат чувство за принципно противопоставяне и историческа битка между противоположни мирогледи. Хроничният недостиг на зрелищни сблъсъци, остри спорове и спортен хъс е симптом за нещо по-дълбоко.
Играта отдавна се води зад кулисите, или както обича да казва Ахмед Доган - "в кухнята".
Бизнесмените от различните политически сили убеждават с премии служителите си да се запишат в техните партии. Емисари обикалят циганските махали и бедните селца и трескаво изкупуват "на зелено" гласове. Самозабравили се пиари преследват сърфиращите из интернет граждани и ги обстрелват с идиотски послания. По-старите партии обикалят от врата на врата, броят нервно оредяващите си привърженици и им се молят да не ги изоставят в името на доброто старо време.
Двумесечната кампания вече омръзна на всички, въртележката от стари муцуни с изтъркани лафове кара дори най-запалените политикани да се молят по-скоро да дойде изборният ден.
Кукловодите също не изпитват особено вълнение, наясно са, че големият цирк ще почне на 6 юли.