Мартин Карбовски
Когато държавата не си върши работата, някой започва да печели от това. Когато за осиновяване в чужбина се чака до шест години, веднага ще се появи на черно услуга "бързо осиновяване". Купуваме бебето от майката за 1000 евро, продаваме същото за 30 000, ако е момиче, и за 40 000 евро, ако е момче. Момичетата винаги са били по евтини - още по времето на пазарите за роби.

Ценоразпис на човешки животи, който следва логиката на живота. Да припознаеш дете, с чиято майка даже не си спал, и за това да дадеш помощ на семейството на майката.
Къде тук виждате престъпление?!
Престъпление е само защото това не се прави от държавата. Само че замислете се - чрез посредническата дейност на няколко сръчни госпожи днес десетки българчета са италианчета, испанчета и гърчета. Ако не са продадени за органи (едва ли, имайки предвид възрастта на децата) тези малчугани вероятно са щастливи днес. Иначе щяха да гребат живота си с крива лъжица по домовете за сираци.
Някой си използвал името на организацията "Слънчев свят". Като в дикенсов роман някое днешно българче живее в слънчевия свят на нормалната държава и дори не подозира какъв късмет е имало да се отърве от държавата България.
Друг е въпросът, че когато държавата не си върши работата, просто някой започва да печели от това, а държавата започва да губи. Ако България поиска такса от 40 000 евро от чужди осиновители, това ще е такса, а не продажба. Просто поредният случай на купуване на бебета идва да ви покаже какво сме загубили - някакви немалки такси и най-страшното - сигурността за децата, които излизат зад граница, за да живеят по-добре, отколкото във Филиповци. Извън съмнение е вече, че някой много силен човек в държавата дирижира продажбите на деца. Всичко, което виждаме като "хванаха ги", са просто конкурентни дейности, разбити с помощта на хора във властта.
Деца в България се продават всеки ден. Когато това се регистрира от български журналисти, никой не обръща внимание. Когато се регистрира от чуждестранни репортери - казват ни, че чужденците не са читави, били пиели много и имали глоби за паркиране в Лондон. А продажбите продължават. Цели махали можем да населим в един голям град като Бургас, ако продадените деца се върнат у нас.
В едно престъпление търсим винаги човека, който има интерес. 20 години никой не направи нищо за осиновяванията в България, включително и за тези в чужбина. Това е изключителен бизнес, лесен като детска игра - едно дете се продава за 40 000 евро, десет деца са половин милион. Някой, който днес наричаме "държавата", остави този бизнес (поради липсата на държава) в ръцете на ловки адвокати. И този някой си е получил комисионите.
Това се случва или заради държавен заговор, или заради държавно малоумие. Второто е по-вероятно, защото на нас сложната организация ни е чуждо понятие. Ценоразписът обаче не ни е чужд. При 1000 евро за дете първоначални разходи процъфтява бизнес с процент на печалба 4000%. Човешки ценоразпис. Това може да се случи само тук. И само тук може да продължава да се случва.