Доц. д-р Боян Дуранкев

Върхът на глобалния икономически айсберг, изглеждащ в етапа на раждането си само като остра пандемия от "финансов грип", може да крие под себе си много по-катастрофална криза за западната цивилизация.

Доц. д-р Боян Дуранкев

Върхът на глобалния икономически айсберг, изглеждащ в етапа на раждането си само като остра пандемия от "финансов грип", може да крие под себе си много по-катастрофална криза за западната цивилизация.
Да припомним хода на събитията.
В началото на кризата се отричаше въобще самата заплаха от този финансов Чернобил на ХХI век. Видни политици и икономисти се състезаваха да се надприказват, че "опасност няма". Предишният президент на САЩ Джордж Буш твърдеше, че "контролира ситуацията", председателят на Федералния резерв Бен Бернанке убеждаваше, че "при големите институции няма да има никакви по-сериозни проблеми", президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише си мислеше, че финансовите институции в еврозоната са в "добро здраве", министър-председателят на Германия Ангела Меркел вярваше, че изгледите за бюджета са "повече от отлични". В този общ хор логично звучаха уверенията на нашия министър на финансите, че терминът "криза" е пресилен за България", а и премиерът бе убеден, че "страната ни стои изключително стабилно".
Обратно, още в началото известният финансист Джордж Сорос и бившият председател на американския Федерален резерв Алън Грийнспан предупреждаваха, че икономиките навлизат в "най-лошата криза в следвоенния свят". Щатските икономисти и лауреати на Нобелова награда Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман, заедно с нашумелия с точните си прогнози Нуриел Рубини, също стигнаха до изводите, че ако не се вземат адекватни мерки, кризата може да продължи и да се задълбочава даже десетилетие.
Сега, повече от година след началото на драмата, окончателно стана ясно кои са били прави в анализите и прогнозите си. Финансовият сектор се оказа изключително тежко, хронично и трудно лечим (ако въобще е "възстановим"!), което удари съществено реалния сектор ("Истинската икономика, глупако!", ако перифразираме Роналд Рейгън) в страните, базирани върху ведрата увереност в божественото всемогъщество на "невидимата ръка" на пазара и безусловността на парламентарната демокрация. На свой ред страдат реалните доходи на огромни маси от населението във всички страни, но най-вече в по-бедните (като България), които поставят под съмнение реалността на понятията "пълна заетост", "растеж на жизненото равнище", "социални програми", "всеобщо здравеопазване и образование", "европейска солидарност" и т.н., а заедно с тях - гражданския договор, върху който са базирани. С други думи, всички концепции, принципи и подходи - при това не един до друг, а заедно - един с друг, започват да търпят преоценка.
В такъв "епохален" момент, по всичко изглежда, значителна част от политиците започват да се заразяват с вируса на паниката да предприемат странни и нелогични мерки и да твърдят, че именно чрез тези мерки "всичко отива на добре", докато, обратно, икономистите се разделят на два лагера. Първият лагер, в който са се окопали "пазарните фундаменталисти" с розовите очила, и които независимо от упреците в прекомерна "финансизация" пропагандират правото на своя Дядо Боже - "Пазара", да ликвидира с един замах огромни банки, застрахователни организации, автомобилни корпорации и др., както и да остави десетки милиони без работа, просто за да се потвърди икономическата им идеология (религия). Вторият лагер, на "дирижистите", изпраща насреща Нейно величество "Държавата" (по примера на дядо Кейнс), която може да притъпи последиците на арогантния и затъпяващия Пазар.
Независимо от нескончаемите спорове на теоретиците прагматиците-политици предприемат мерки, които намаляват високата температура на икономиката, без обаче да я върнат в приемливите й граници.
В САЩ новият президент Барак Обама безцеремонно погази класическите принципи на икономикса (писан от американци!), като наля незабавно неколкостотин милиарда долара в пропадащите финансови организации и индустриални предприятия, без да се колебае да ги постави под "тоталитарен" контрол. И постигна незабавни ефекти - защита на милиони работни места, възвръщане на доверието в силата на разумното финансиране, мъдрата държава и американската икономика в цялост.
"Дързостта на надеждата", проявена в САЩ, проникна и в други страни, засегнати от кризата. Икономиката все още не се възстановява, но се забелязват първи признаци на стабилизиране, следователно е "твърде рано" да се ограничават усилията за възстановяването й, споделя американският финансов министър Тимъти Гайтнър. Въпреки положителните ефекти споменатият Нуриел Рубини смята, че икономиката на САЩ е изправена пред сериозен риск - рецесията да отмине до края на годината, но пък да настъпи нов срив през 2010 година. Кой вече знае?
Г-8 (групата на осемте най-развити индустриални държави) скоро възкликна, че има "признаци на стабилизация", въпреки че "ситуацията остава несигурна". Доколко несигурна и доколко сигурна - казва ли ти някой?