Валентин Кънев
президент на Балканската и черноморска петролна асоциация

Поскъпването на нефта по световните пазари на практика е единствената сериозна причина за протестите, които заливат Европа. От наша гледна точка си заслужава да коментираме продажните цени на ЛУКОЙЛ в сравнение с другите рафинерии в Европа.

 Ако се направи една справка в сайта на Европейския съюз в раздел "Енергетика", се вижда, че цената на "Нефтохим" е най-ниска от всички останали 27 страни. Същото се отнася и за цените на дребно по бензиностанциите. Тези данни се актуализират на 10 дни. Така че много се съмнявам в твърденията на превозвачите, че в Румъния или Люксембург дизелът е по-евтин, отколкото у нас. Даже напротив,
при северните ни съседи и бензин, и нафта са по-скъпи
Бих се съгласил с подобно твърдение само за САЩ, защото там не се плаща акциз върху горивата. В тази връзка обаче трябва да кажем, че макар да сме лидерите на ЕС по евтино гориво, то по данъчната тежест - акциз, ДДС, България е зад Румъния. Т.е. по рафинерии и крайни цени на бензиностанциите на дребно сме номер 1, но по акциз сме пети-шести. Това вече говори за някакъв резерв, който кабинетът трябва да използва, като задържи нивата на облагане на горивата или дори да ги смъкне. Другият вариант е силна регулация на пазара, както е в Хърватия. Страна, която не е членка на ЕС, но има собствен добив на петрол. Тяхната държавна нефтена компания ИНА, в която 25% държи унгарската МОЛ, в момента търпи загуби. И се държи на плюс благодарение на дейности в чужбина, които компенсират загубите в страната. У нас това не може да се случи, защото за разлика от газа
при нефта всеки може да внася от всякъде
Въпреки твърденията, че рафинерията, собственост на ЛУКОЙЛ, е монополист, всъщност има баланс на продажбите от вътрешно производство и вносно. Така че за разлика от "Газпром" ЛУКОЙЛ е свикнала да работи в конкурентна среда.
Реално у нас пазарът по дефиниция също трябва да се подчинява на конкурентния механизъм. Защото няма как да се споразумеят картелно компании от ранга на ЛУКОЙЛ, румънската "Петром", австрийската OMV, хърватската ИНА или унгарската МОЛ. Изкривявания на пазара може да идват по посока на контрабандата. Ако някой внася без акциз и от евтините бензиностанции по границите. Ако обаче цените у нас се вдигнат срещу логиката на пазара, дистрибуторите ни винаги могат да внесат по-евтино от Румъния или Гърция. В тази кризисна ситуация обаче ниски цени могат да поддържат именно вертикално интегрирани компании със собствени находища като ЛУКОЙЛ. Те могат да комбинират приходи или разходи в целия процес от производството до рафинирането и продажбите.
Протестната вълна срещу скъпите горива не е само в Европейския съюз. В Русия също протестират, въпреки че цената им е много по-ниска от нашата. Основната причина е, че има много деликатно равновесие между капацитет от находища, добив и потребление. И като се вдигне малко добивът, капацитетът не може да отговори веднага. Проблемът идва от факта, че спада добивът на всички международни нефтени компании. Спада и в Русия. Цената на барел се помпа и от повишаващото се потребление в Китай, политиката на Венецуела, която използва високите цени за популистка саморазправа със Запада. В момента има два източника за допълване дефицита на суровина. Единият е с нов тип находища - пясъчници, които се разработват в Канада.
Другият изход е с отварянето на старите
По принцип се извличат 30-40% от нефта в дадено находище, защото добивът на останалия е на границата на икономическата изгода. При сегашната ситуация обаче и той ще носи печалба. Третият начин да се омекоти кризата е да се търсят залежи в неизследвани територии като например дълбоководните зони на Мексиканския залив, на западното крайбрежие на Африка. Или пък в Черно море. Неговите дълбини (над 1500 м) не са изследвани. В България в момента се правят проучвания от австрийската OMV. Преди години заедно с "Тексако" и "Ентърпрайс" те копаеха за нефт край Варна, но взеха, че откриха газ. Проучвателни дейности вървят в Турция и в Украйна. Сондирането обаче е много скъпо. И ето още една причина по веригата за вдигане цените на нефта - увеличаване на инвестициите за проучвателни работи. "Шел" например са инвестирали в тях 8 млрд. долара. Прогнозата ми е, че вдигането на барела ще продължи, докато пазарът е еластичен. Т.е. докато има високо търсене. Преди за психологическа граница се смяташе 100 долара. Сега барелът гони 200. В същото време цената на барела се измерва в долари. А щатската валута в момента се обезценява, което също увеличава тарифата на нефта. В този контекст влияят тамошната икономика и президентските избори. Последният вариант за спасение са алтернативните източници на енергия. Те са две поколения: първото - рапица, тръстика, се оказа, че влияе отрицателно върху цените на храната, защото намаляват площите с посеви за изхранване. Второто поколение биогорива се основават на водорасли. Резултатите засега са обнадеждаващи, но предстоят много изследвания.
Записа Любомир Старидолски