Красимир Катев, финансов посредник, бивш зам.-министър на финансите

Още от миналия октомври икономическият екип на НДСВ, към който принадлежа и аз, предупреждавахме, че ни чака отрицателен ръст на брутния вътрешен продукт и на икономиката като цяло и че ще влезем в рецесия.

 Това е неизбежно за България, при положение че цялата световна икономика преживява тежка икономическа криза. Но тогава буферите, заложени в бюджета, изглеждаха адекватни. Въпреки че беше очертан нереалистичен растеж от 4,7 процента, смяташе се, че няма да се наложи в последния момент да се пренаписва бюджетът. Но за съжаление рецесията вече е факт - за първото тримесечие имаме минус 3,5%, въпрос на няколко месеца е този спад да се повтори, както е тръгнало.
Не може да се отрече, че се предприемат някакви мерки, но те са половинчати. От НДСВ от няколко месеца лобираме за по-агресивна намеса на междубанковия пазар чрез гарантиране на междубанковите заеми. Това можеше да отпуши пазара, а оттам и кредитирането в края на м. г. и началото на тази. Дали поради някакво неразбиране или уплаха, това не беше направено. Може би тогава спадът нямаше да е 3,5 процента. От шест месеца пък е предложението ни за предпазно споразумение и отпускането на кредитна линия от Международния валутен фонд, за което нищо не беше направено. Това щеше да бъде също една мярка за укрепване на доверието. Ето например Мексико и Полша не се поколебаха да го направят. Едва преди няколко седмици от БСП признаха, че може би са сбъркали, като не са послушали съветите за предпазно споразумение. За съжаление вече е късно, това трябваше да стане до февруари-март 2009 г. МВФ не сключва споразумения с правителства, които си отиват, а новото все още няма достатъчен кредит на доверие. Сега следващият министър на финансите щеше да разполага с глътка въздух, с известно количество свежи пари. Ако иска, ще ползва тази кредитна линия, ако не иска, няма да я ползва. По-правилно е всъщност да се каже, ако се наложи, че това е мярка за укрепване на доверието при атака срещу стабилността на борда. Но вече е късно. Ако го бяхме направили навреме, убеден съм, че рецесията щеше да бъде по-плитка и излизането от кризата - по-бързо.
Сега на дневен ред е едно много сериозно лобиране за приемането на България в чакалнята на Еврозоната - валутния механизъм ERM2. Трябва да сме много настойчиви за това - и пред Европейската централна банка, и пред Брюксел. Трябва ни много сериозно лобиране и активна дипломация. Това трябва да е задачата, която да е номер едно за следващото правителство - да ни дадат конкретен срок за влизането в "чакалнята". Това ще заздрави неимоверно доверието към страната. Посещението на г-н Трише в България е чудесна възможност за убеждаването му и привличане на наша страна.