Валерия Стойкова

Рецесията застигна и България. Това сочат безмилостните данни на статистиката. Отрицателните ръстове на икономиката от 1,5% за последното тримесечие на 2008 г. и от 3,5% за първото на 2009-а не са сензация за анализаторите.

Те отдавна алармираха, че България не може да остане остров в глобалния икономически срив. У нас обаче властта дълго време се правеше на щраус със заровена в пясъка глава. И обясняваше, че у нас всичко върви по мед и масло, че българската криза не е като световната, а малко наужким.
Цифрите обаче не лъжат. Рецесията, която се отчита, след като две поредни тримесечия имаме отрицателен икономически ръст, на обикновен език означава драстично свиване на производството, лавинообразна безработица, масови фалити на фирми. Потреблението се свива до минимум заради липсата на пари. Хората купуват само най-необходимото и така допринасят за още по-голямо свиване на производството, което пък
влече нови фалити.
По време на голямата депресия в САЩ са оприличавали това явление на спирала, която все повече се свива. Тези признаци са налице и у нас в момента.
А прогнозите са, че наесен нещата ще се влошат още повече. По традиция българинът изкарва лятото по-леко - къде с домати и чушки от градината, къде с помощи от село. Затова и показателите за инфлацията всяко лято се снижават. За сметка на зимните месеци, когато сметките за парно и ток ни удрят като парен чук.
Предстоящите избори също допринасят все още да ни е широко около врата. Защото типично по български властта изхарчи доста пари, за да се подмаже на електората. Задържа изкуствено и безработицата, като се отлага предизвестеният фалит на някои държавни гиганти, а фирмите се подпомагат от хазната, за да не прибягват до драстични съкращенията.
Спирачките обаче едва ли са ни от полза. Защото, след като се вдигнат, потопът ще бъде още по-страшен.
Но освен глобалния икономически срив и собствената ни рецесия, за България има още едно утежняващо обстоятелство - опасността държавата да остане за дълго на автопилот.
Резултатите от "генералната репетиция" - евровота, ни показаха, че следващият парламент може да се окаже най-шареният в новата ни история. Това предвещава мъчителни преговори за ново правителство. Говори се за четворни и петорни коалиции, които не само че трудно ще се създадат, но и ще вземат решения изключително бавно и тромаво. А как кабинет от типа "орел, рак и щука" ще спасява държавата в криза, тежка като война? А несигурността е най-страшният риск за инвеститорите. По-голям дори от наливането на пари в икономика, която е в рецесия.
И какво да правят предприемачите, които слушат само апокалиптични прогнози за бъдещето? Как се планира дейността на компанията, ако над главата ти виси дамоклиевият меч на очакваната разруха? Има огромна разлика между фирма, която оцелява ден за ден, и предприятие, което следва определени цели за година напред.
До момента управляващите не правят нищо повече от това да ни успиват, че нищо страшно не се случва - като оркестърът на "Титаник", който не спираше да свири валсове, докато лайнерът потъваше. В същото време наоколо се сриват цели държави Латвия - отличничката на бившия соцблок, е изправена пред фалит. Това е държава, с която доста си приличаме по някои неща - като се започне от валутния борд и се стигне до максималната отвореност и на двете икономики. Латвия отчаяно се нуждае от парите на МВФ и поиска 7 млрд. евро от институцията. Това вече направи и съседна Румъния, чиято икономика бе по-напред, когато заедно влизахме в Евросъюза.
У нас обаче политиците са разединени. Според едните преговори за предпазно споразумение трябва да започнат начаса. Според други - по-добре да не се обвързваме с тежките условия по нови заеми.
Наистина, за подписването на подобен документ би трябвало да се направят внимателни анализи и тънки сметки. Както и точни разчети за какво ще ни трябват парите и къде са слабите места, които трябва да запушим с външен кредит.
Но докато властта се наумува, дано не стане прекалено късно. И да не се наложи с парите от МВФ да съживяваме една вече мъртва икономика.