Мартин Карбовски
Партийно строителство. Помните ли, имаше такова понятие преди 25 години? Днес партийното строителство добива нов мащаб. Домогва се едно подозрение и прозрение - някои партии дават на други да трупат електорат. Гласоподаватели под наем. Това може да се случи само на място, където електоратът е толкова дисциплиниран, че дори е готов да умре за някои свои идеи и лидери. Електорат-мечта.

Може би това е висша форма на политическа игра - но до днешните избори изглеждаше невъзможно. Някои партии, бележейки ръст през последните години, забелязаха, че колкото е ръстът им, толкова е и съпротивата срещу тях. И създадоха нов висш политически пилотаж - зависими от тях репродукции с неясна цел и лесно управление. Това, разбира се, е само подозрение. Но това подозрение единствено обяснява днешния невъзможен политически пъзел
А той е труден за разчитане - вляво пълна организация и безалтернативност, вдясно пълна демокрация и създаване на нови алтернативи. И една "Атака", която вече има свой бастион - голямата Бургаска област. Затова в един момент може да се окаже, че десният проект на Бойко Борисов трябва да бъде скалъпен с партии, направени от някой друг.
Дясното е несигурно, лявото е стабилно. Така ще протекат следващите избори. Някой много умело създава впечатление на безалтернативност на тройната коалиция и многоалтернативност на ГЕРБ. А многоалтернативността се нарича вече "навлизане в период на нестабилност".
Ако ползваме данните от евровота, за парламентарните избори Борисов трябва да се огледа и да намери партньори. Бедата е там, че и от ГЕРБ не разпознават добре врага си - твърдят, че са ги били - но това е в резултата поотделно. Заедно ДПС и БСП не са бити. Ето ви проста сметка - с тези данни тройната коалиция плюс ЛИДЕР дават едно стабилно мнозинство и още един мандат за досегашните управляващи. Докато обратният вариант - ГЕРБ плюс Синята коалиция, плюс ЛИДЕР, плюс РЗС, плюс НДСВ, изглежда леко невъзможна, а дори и да е възможна, е трудно управляема. Всъщност в парламента се оформя "блато" - депутатите на РЗС, ЛИДЕР и НДСВ диктуват ситуацията. Ето това е наистина добро партийно строителство. Така подозренията се оформят съвсем - тройната коалиция създаде десни алтернативи с леви гласове, които рано или късно от десни пешки ще станат леви царици. В блатото цари една тиха политическа двуполовост - не се знае кой какъв ще го извади на масата за преговори за правителство. Единственият ясен е "Атака", но с тях никой не иска да си играе.
Някой вдясно трябва да погледне хладно на ситуацията - обединението на "различни" десни е задължително, защото пробивът на Синята коалиция дава да се разбере, че обединението носи гласове. Всеки процент е важен, дори и този половин процент на зелените. Трябва десните да си признаят честно - с данните от евровота нещата отиват към повторение на левия мандат. И реално по тези данни Доган каза какво е намислил и какво ще се случи - ще даде възможност на ГЕРБ да управлява една година. След шумно напускане на една евентуална дясна коалиция Доган и червените експерти ще се опитат да погребат новата дясна алтернатива и ще създадат друга, за да не се чувстват фрустрирани всички стари седесари и що-годе интелигентни хора у нас.
Провалът на дясното е заложен като политика на лявото
Затова и Борисов не е много навит да управлява. Той каза под сурдинка - ако не ми дадете достатъчно депутати, ще трябва да търпите още 4 години мандат на червените, ДПС и царя. И Бойко е прав - българите явно не са достатъчно недоволни, за да накажат тройната коалиция. Ерго - с тези резултати явно са доволни и честити. Промяна няма да има, а и да има, тя ще е направена пак от тези, които не желаят промяна. Жалко, но е така. И за това виновен политик няма. Виновен е заспалият и вечно като жена незнаещ какво иска обикновен българин. 63 процента, на които явно им харесва статуквото. Те са онези, които казват как да продължи мачът. Плюс циганите и турците. Това днес ни управлява и има опасност (надежда за някои) това да продължи.