Мартин Карбовски
номиниран за "Черноризец Храбър"
Българите не желаят да решават проблемите си. Това усещане витае и вътре в държавата, и извън нея. Навън са малко изненадани от този извод.  Държавата обаче не е виновна за нищо. Показва го целият период на прехода - до днес са минали 6872 дни от онази дата на 1989-а.

За хората, които се мислят за безсмъртни, трябва да кажем, че това е точно половин активен човешки живот в дни. За хората, които обичат история - за толкова дни фашистка Германия се издига от руините и стана отново силна световна икономика. Без да претендираме за точност на цифрата, искам да заявя днес - когато няма юбилей, няма празник няма исторически помен. Защото новите българи се сещат за живота си само в един случай - на погребение. На другия ден пак се държат като безсмъртни.
Дните на нашия живот преминават в тотално обществено лицемерие. Нищо от това, което сме заявили, не вършим както трябва. Дори не смеем да сме леко критични - на фона на Големите успехи и постижения.
За толкова дни животът не стана по-хубав. Не стана по-сигурен, не стана по-красив. Животът погрозня. Стана битово успешен и ненужен. Стана и нещо по-страшно от погрозняването - живот неясно евтин. Нещата, свързани директно с живота и Бога - като достойнството и уникалността на човешката кожа, се изтриха. Новите българи заживяха в някаква "свикналост". Умря и един друг човек, който може би никога не се е раждал у нас - онзи, който вярваше, че нещата в една прекрасна страна и лоша държава зависят от него. Някой уби този човек и това е най-лошото убийство на прехода
Медиите напомнят всеки ден за някакви смърти у нас. Всъщност това е напомняне, че е умрял старият българин, а новият още не е изтрезнял от погребението му. И не си е закопчал копчелъка на същото погребение, което се проточи с десетилетия.
Уникалното оправдание за това проточило се погребение е, че държавата е виновна за всичко, това е уникалното автолицемерие на българина. Кого лъжеш, чичо? Държавата е такава, каквато я направиш - и в страните на белите хора са наистина учудени защо не се опитваме да си направим държавата удобна за носене и живеене. А се опитваме да влезем в стар костюм и да се насерем с него, докато крачим под звуците на новата парадна музика.
Статистиката сигурно е ненужна в случая. Но точно това е лицемерието - когато статистиката вече не говори нищо. Когато е повод за напиване. Петнадесет пъти у нас са се увеличили за пет години случаите на педофилия и насилие върху деца. В САЩ тази цифра е 7%, оправдайте се със световната тенденция. С 90% пък са се увеличили недоволните от правосъдието през последните 15 години. Най-голямото лицемерие е, когато някой каже, че вярва в съда.
Никой у нас не вярва в съда
Първите (или успокоителни втори) са нашите места по аборти, пиене, употреба на наркотици и алкохол от хората на 12 (дванадесет) години. Едни от първите по застаряване на планетата. Едни от първите по унищожаване на природата - вижте си реките, за да разберете, че статистиката не е точна.
Статистика за самоубийствата също няма точна. Както и за родените българи, и за говорещите нормално български. Крием се зад ретро говоренето, което се харесва на най-гласуващата част от населението. Обличаме пенсионерските си думи, за да останем на власт. Говоренето не решава въпроси. Вендетата решава проблеми. Безпричинното насилие е нова религия.
Не съм черноглед. Но знам какво става, когато спрем да говорим, да се държим нормално и когато приемем за нормално ненормалното. Идва Видовден. Количествените натрупвания преминават в качествени изменения. Да кажем това няма нужда от повод - юбилей или катастрофа. Нямам нужда от катастрофа, за да разбера, че пътят е лош.
Повечето българи имат нужда от катастрофа
за да разберат, че пътят е лош. Поводът за тези думи е 6872 дни преход. Животът ми минава в него. През 1996 година запалих малък огън пред парламента - имахме и наслов по този повод. Насловът беше "по-добре малък огън днес, отколкото голям пожар утре". Това искам да кажа и сега. Тази страна само след известно време няма да бъде същата. Хубаво е да го знаем.