|
Информационна агенция
standartnews.com |
понеделник, 22 март 2010 |
| 2-годишно оцеля след полет от 15 метра | Трактора болен, ходи с патерици | DW: Непопулярните мерки искат популярен език | Влак блъсна охранител |
Моделът на проф. Светлозар Рачев претендира да е най-точен за глобалната финансова система Пазарът има дълга паметКрахът е като земетресение, с първични и вторични трусове, твърди българинът, който предсказа кризата
Как могат да се прогнозират и да се избегнат световни финансови кризи. Как да се прави цялостна оценка на риска. И така да може да се изгради успешна стратегия за максимална възвръщаемост на инвестициите.
Благодарение на модела на проф. Рачев, представен за първи път през 2002 г., пазарните катаклизми стават предсказуеми. От това най-доволни са клиентите, уверява неговата дъщеря Боряна Рачева-Йотова. В момента тя е председател на управителния съвет на нюйоркската компания ФинАналитика, която използва моделите на родения в България математик, за да изготвя показател, отчитащ най-лошите сценарии, за инвеститорите и занимаващите се с управление на риска. Проф. Рачев и неговата дъщеря Боряна разкриха ексклузивно за "Стандарт" как действа уникалният български модел.
- Проф. Рачев, разкажете ни за вашия уникален математически модел, благодарение на който катаклизмите на пазара стават предсказуеми? Защо според вас възникна сегашната финансова криза?
- Започнах да работя върху този модел през 1987 г., когато отидох в САЩ. Тогава беше големият спад на пазара - черният понеделник, октомври 1987 г. И тогава всичките модели показваха, че такъв спад на пазара не може да се случи повече във времето на Вселената. Още тогава обаче успях да установя, че вероятността за такъв спад е в интервал от 30 години. Открих, заедно с други учени, че щом пазарът е бил уязвим миналата седмица, не може да стане тих и спокоен през тази седмица. Пазарът има памет. То е като при земетресение - има трусове и преди, и след голямото раздвижване на земни маси. И той се паникьосва, като види големи загуби. Ако си спомняте през октомври 1987 г. имаше много голям спад, а през 1989 г. пазарът отново бе ударен. Без причина. А стандартните, установените модели, стъпват на обикновената корелация...Корелацията казва, че вероятността да има огромни загуби заедно е нула. Това е дефектът, който ние сме хванали. Според нашите модели при голяма възвръщаемост корелацията може да е почти единица. Ние казваме, че големите загуби са като букет, като грозд. Затова и цялата система се срина - защото хората използват класически модели, които нищо не казват за огромните загуби. За тях вероятността за огромни загуби е нула.
- Какво е чувството да сте предвидил финансова криза?
- Вижте, предвиждането на финансовата криза става така - ние виждаме вероятността от големи загуби. Ние всеки ден, даже и по няколко пъти на ден, казваме на нашите големи клиенти, какъв е риска - на целия му портфейл и на подпорфейла му. Чак до ниво на индивидуален актив. На всички сложни структурни деривати. Хората си мислят, че като вземат повече от тези деривати, рискът ще се разпръсне, ще намалее. Тоест не слагам всичките яйца в една кошница, а в много кошници. Да, ама не е така, защото те са страшно зависими един от друг. Защото, когато единият падне, пада целият портфейл. Това положение стандартните модели не го засичат, не виждат опасността. Нашите клиенти се вслушаха в моделите ни. Те не очакваха, че трябва да унищожат много големи позиции. Но го направиха и затова не пострадаха от краха.
- Как мислите, вашият модел ще се наложи ли сега след краха над всички останали стандарти?
- Надявам се, надявам се. Защото клиентите ни са доволни и благодарение на този модел те се спасиха. За да стане това стандарт обаче, трябва да се случат много неща. Регулаторите например още използват един модел, който ние академиците ги предупредихме още преди 15 години, че има дефекти. Вижте, ние сега сме на единния европейски пазар и се борим с регулаторите да им сменим правилата на играта, да ги накараме да признаят, че техните рискови мерки имат дефекти. И да ги накараме да възприемат други. Трябва да се пробие в цялата Европа, за да дойде до България.
- Колко време всъщност ви отне да разработите този модел?
- Седем години само разработване. Иначе съм го започнал още през 1987 г. Аз имам издадени 12 книги и 300 статии.
Владислав ПУНЧЕВ
Боряна Рачева-Йотова, шеф на "ФинАналитика":
Не загубиха тези, които ни повярваха
- Как на практика действа моделът на баща ви проф. Рачев?
- Това е вероятностен модел, в който на базата на предишни финансови данни се използват няколко статистически модела - за тежки опашки, променливост на волаталитета, дълга памет и асиметрична екстремна зависимост. Идеята е да се генерират симулации напред в бъдещето как би могъл пазарът да се развива. И на базата на тези симулации се прави прогноза на риска за големи загуби.
- Звучи като да не е никак просто.
- Не, въобще не е просто, въобще. Това не е никак лесна задача. В София имаме екип от 30 млади и изключително талантливи момчета и момичета, които работят по тези неща. Те са сред малкото, които защитават със специални отличия докторатите си. Стоян Стоянов - нашият ръководител на екипа от финансовите математици, издаде първата си книга в Wiley Finance миналата година, преди да е станал на 30 г.! Георги Митов преди броени дни взе наградата на БАН за млад учен. В България се раждат изключително сериозни постижения в областта на финансовото дело на световно равнище. Много бих се радвала, ако, казвайки това, по някакъв начин то прозвучи като стимул за младежите да се учат и да се развиват.
- Въобще по думите ви излиза, че постиженията на баща ви и на вашата компания като цяло са нещо уникално в света на глобалните финанси.
- Абсолютно уникално е, да. И хубавото е, че именно чрез него България може да даде принос в динамика в системата на световните финанси.
- Добре, щом е толкова точен този модел, не мога да не ви попитам - можеше ли да се предвиди сегашната световна финансова криза? И естествено, ако е така - да се предотврати?
- Вижте, има пазарни индекси... Разказвам ви само един от начините как може да се предвиди финансов крах. Има пазарни индекси като Дау Джоунс, Стандарт енд Пуурс и т.н. Използвайки нашата методология, нашите статистически вероятностни модели, ние консистентно година и половина преди най-бурното развитие на кризата следим за риска от екстремални загуби. Този риск, който съзряхме ние, бе много по-голям, с около 40 на сто по-голям от това, което стандартните модели са показали. Вие може би много добре знаете, че финансовата криза настъпи основно заради множеството комплексни структурни продукти на кредитния пазар. Когато 40% риск в основните пазарни показатели се преведат към по-сложни инструменти, техният риск става изключително по-голям, в пъти по-голям. Ако това нещо се знаеше от финансовите институции, които купуват такива инструменти, тяхната цена щеше да е съвсем друга. И в този смисъл, то е като лавина - поведението на инвеститорите щеше да е много по-различно, ако те имаха по-реалистична оценка за риска, който го има на пазара.
- Вашите клиенти вслушаха ли се в предупрежденията ви?
- О, нашите клиенти се вслушваха в това, в което ги предупреждавахме, и затова в момента те не са в несъстоятелност, а напротив - те са сега в много добро финансово състояние.
- Според вас кога ще приключи кризата? След като можете да предвиждате кога може да настъпи, логично е да знаете кога ще приключи?
- Ние не сме казали кога ще започне. Това, което сме казали, е, че рискът на световните финансови пазари се увеличава. Аз по никакъв начин не искам да си ни представяте като някакви оракули. Не сме това. Ние сме казвали консистентно кои пазари са по-рискови, колко по-рискови са, как се сравняват различните пазари един с друг и т.н. Не мога да ви кажа кога ще свърши кризата. Но мога да ви кажа, че в момента нашият модел и стандартните модели започват да дават по-еднакви показатели, което е индикация, че или пазарът е свикнал със сегашното ниво на уязвимост и реагира и действа спрямо новото високо ниво на уязвимост, или че в общи линии кризата започва да отшумява. Кое е от двете - аз не знам.
more_From Коментари
21.03.2010 Данък лукс, но да запушим и дупките
19.03.2010 Министри или стачници
18.03.2010 Да спасим кораба, но и пътниците
17.03.2010 Половината българи закъсват със сметките
16.03.2010 Гръцки потоп, ако не свием харчовете
allcomments