Юлиана Ончева

Мачът започна, играчите не дочакаха свирката на рефера, а феновете по трибуните хич ги няма. Така би звучал на спортен език коментарът за старта на предизборната кампания за евровота у нас. От вчера тя е официална, преди това всички билбордове, клипове и постери бяха нещо като открита тренировка за нахъсване на публиката.

 Зрителите обаче засега дори не изглеждат ентусиазирани, още по-малко пък показват желание да се държат като истински запалянковци - избирателната активност продължава да бъде доста ниска според всички социологически проучвания.
На агитационните материали за вота обаче ще пише, че купуването на гласове е престъпление. Текстът почти сигурно ще повиши интереса към изборите, защото ще напомни на продавачите и купувачите на бюлетини, че ги чакат сериозни сделки. Друг ефект едва ли някой очаква от подобно предупреждение, пък и вече в публичното пространство се чуха обвинения от типа "той се подготвя да купува гласове". Явно политиците не са чули прокурорския призив отпреди десетина дни "като са толкова против изборния алъш-вериш, ако обичат, да се откажат самите те да участват в него".
Няма да обичат, по всичко личи. И от още нещо няма да се лишат партийците ни - от всеки джоб на участниците в кампанията стърчи по един компромат. Кой кога ще го вади, е въпрос на стратегия, за чийто успех се грижат родни и чужди спецове по политическа реклама.
Напук на заявките за позитивна, толерантна и изцяло насочена към европейското бъдеще на българина надпревара в публичното пространство ще хвърчат оплювки по опонента до девето коляно.
За програми също ще стане дума естествено, но както отдавна си знаем у нас - тях никой не ги чете, преди да си пусне бюлетината. Защото родните избиратели вярват само на обещания с две основни характеристики - да звучат атрактивно и да предполагат друг да свърши работата с оправянето. Като например - българските заплати да се доближават все повече до европейските, пенсионерите у нас да живеят като възрастните хора на Запад и т.н.
В този смисъл не само политиците, но и избирателите няма да покажат нищо ново в кампанията за евровота.
Тя обаче си има и отличителни черти сред тях е силният медицински привкус.
Не защото "родното здравеопазване ще се доближава все повече до това в страните от ЕС" в партийните книжа от всички цветове. Обаче - Бойко Борисов стана мистър "На куц крак" в навечерието на кампанията и остави посинял отпечатък върху алеята на изборната слава. Досега вот на патерици не сме имали, да не говорим пък самият социологически фаворит за първото място да се контузи така неприятно в последния момент.
Към проблемите на здравето ни насочиха и от Движение "Напред", чийто лидери легнаха да им точат кръв в името на надпреварата в столичния център по кръводаряване.
Електоратът обаче е убеден повече от всякога, че голяма част от политиците ни трябва да посетят клиника по психиатрия преди да обиколят кабинетите на каквито и да е други специалисти. Едва тогава хората ще започнат да се вслушват в агитацията и евентуално да повярват, че парламентът в Брюксел не е топоферта на туристическа агенция, а място, където би трябвало да се защитават национални интереси.
Не е съвсем сигурно, че пътят към убеждаването в това минава през участието в тв шоу, но политиците категорично заложиха на принципа "Нито едно предаване с висок рейтинг без мен".
Поне така беше в предофициалния кампаниен период, най-вероятно медийната атака на мераклиите за евродепутати ще продължи към хорските домове през "Стани богат" и т.н. игри на екрана чак до 7 юни. После пак - още месец до вота за 41-вото Народно събрание на пети юли. И успоредно с компроматите, купуването на гласове, ударите под кръста, оплюването на опонента...
Дано поне няма други счупени крака. Иначе политиците ни могат да започнат и да се бият с бастуни.