Доц. Георги Лозанов, медиен експерт

Победата на Део за мен е много показателна за пътя, който е извървял българското общество в последните 20 години. Особено на базата на предварителните индикации, че победител може да стане и Тодор Славков.

Малък Тошко олицетворяваше социалистическото минало на България, докато Део е продукт и представител на модерното мислене на поколенията, формирани в годините на демокрацията.
Зад тези персонажи, доколкото те носят в себе си определени знаци, стоят коренно противоположни като мислене и философия концепции. Те носят два типа образност - Тодор Славков е лицето на битово традиционното, цинично отношение на номенклатурата към околните. Део представлява образността на медията и масовата култура.
В този смисъл изборът на победител се превърна в показател за развитието на България в годините на прехода. Ако хората бяха избрали Славков, това би дискредитирало идеята за пътя, който сме изминали досега - и в исторически, и в морален смисъл.
Иначе що се отнася до идеята на "ВИП брадър", тя очевидно доказа, че благотворителността у нас има проблем със самата себе си. Независимо от това какви лица участват и какви капитали минават през такъв тип предаване, това шоу проблематизира една много сложна за българското общество тема. От една страна - в реалитито участваха хора, които определено не са на моралната висота на каузите, които отстояват. И въпреки всичко сякаш заставам зад идеята за благотворителност по този начин, отколкото зад жестове на политици, които оглавяват кампании. При това, които не са техни и в които не са взели никакво участие, било за да перат имидж, било по други причини. Този вид подкрепа на каузи, които демонстрира "ВИП брадър", ми се струва по-приемлива.

Цинизмът провали Малък Тошко

Магърдич Халваджиян, продуцент на "Глобал филм"

Аз не съм привърженик на тезата, че каузата оправдава всички средства и отначало гледах доста скептично на решението да се комбинират две несъвместими неща като "Биг брадър" и благотворителност, които почиват на коренно различни концепции. Въпреки това се оказа, че идеята работи и зрелището може да носи пари. Участниците събраха една идея по-малко пари от сумата, която миналата година ние успяхме да съберем във "Великолепната шесторка". Тогава нашата кауза получи финансова подкрепа от 1,8 млн. лева, те са близо до нашия рекорд.
А за мен победата на Део до голяма степен легитимира позитивното мислене и благотворителността като кауза. Ако бе победил някой от останалите участници, не искам да споменавам имена, вероятно положителният ефект би бил доста спорен. Но Део е перфектното лице, човекът, който искрено го боли за подобни проблеми. Аз съдя не само по видяното на екрана, но и по личните си контакти - това е толкова слънчев, чувствителен човек, че в него вероятно зрителите припознаха истинското лице на каузата на предаването. Спомням си, че когато снимахме "шесторката".., той идваше на репетициите и понякога наистина се просълзяваше, когато чуе за нечия особено тежка съдба.
Ако бе спечелил Тодор Славков, представата за благотворителността вероятно нямаше да стои така добре. Аз го познавам слабо, но в него има едно отношение към света, подобно на баща му, един цинизъм, който очевидно публиката усети. Ако плюсът на Малък Тошко беше, че е откровен и казва, каквото му е на сърцето, то минусът му е точно в циничното отношение към живота. Очевидно при гласуването не може да става дума за носталгия по миналото, хората избираха наистина по сърце.