Сега за първи път 20 години след промените ще видим пълния и окончателен отказ на партиите от политическото. Трябва да очакваме всички онези, които по всеки повод казват, че не трябва да се политизира, да бъдат изключително доволни. Досега говорихме, че стачките не бива да се политизират, протестите не бива да се политизират, корупцията не трябва да се политизира и т.н.

Джими Найденов
 медиен експерт
Сега за първи път 20 години след промените ще видим пълния и окончателен отказ на партиите от политическото. Трябва да очакваме всички онези, които по всеки повод казват, че не трябва да се политизира, да бъдат изключително доволни. Досега говорихме, че стачките не бива да се политизират, протестите не бива да се политизират, корупцията не трябва да се политизира и т.н. Сега вече сме стигнали дотам, че няма вече нищо, за което да можем да кажем, че не трябва да се политизира, защото всичко не се политизира. Т.е. съдържанието на кампаниите отива в следните направления - много откровен популизъм, забавно-развлекателната част ще бъде основно застъпена, ще видим и целия арсенал на черния ПР, на компроматната война и малки мръсни игри.
Искам да направя едно разграничение - такова животно "позитивна кампания" няма
И не смятам, че негативната кампания е нещо лошо. Когато изтъкваш своите предимства, априори ти изтъкваш и ония недостатъци на опонента, заради които искаш да го изтеглиш от позиция или да го държиш на позиция. И това си е чиста негативна кампания. Тя много се различава от компроматната война и от черния ПР, където източникът остава анонимен.
Има още една посока, която е много съществена - наричат го по различен начин - технологична кампания, купуване на гласове, понякога става дума за открадване на гласове. Въпреки че много се изговори напоследък по тази тема, обществото ни няма да може да се опази от този характер на кампанията. Логично и закономерно е - когато няма истински политически диспут, има твърде много свободни гласове за технологично взимане. Когато някой е убеден привърженик на партия или политическа платформа, много трудно гласът му може да бъде купен.
Съществува едно объркване с двете залепени една до друга кампании - за европейски и за национален парламент. Както предизборните стратегии, така и лидерите и политическите ръководства не са наясно дали да водят две отделни кампании, дали да водят една обща кампания с два акцента, или ще има проникване на елементи от втората кампания - на вота за 41-ото народно събрание върху първата - евроизборите. Ще има апели от сорта: "Да гласуваме за техния кандидат за евродепутат, защото ще оправи пътя от точка А до точка Б". Дълбокото неразбиране на характера на европейския парламент и функциите му ще се отрази върху самите кампании. Не съм сигурен дали разделянето на двете кампании би било резултатно. Така или иначе те са много близо една до друга и много си влияят. Може би взаимното проникване ще се окаже по-ефективно
Очевидно огромната част от кампаниите ще минат през интернет
Заради това, че консултантската прослойка - имиджмейкъри, пиари, рекламисти, следи отблизо света и живее в паралелния свят на чуждите кампании, има натрупана сериозна компетентност. Тяхната компетентност вече минава във взаимствания на образци отвън. Има натрупано знание за това каква трябва да бъде кампанията. Нямаме обаче опит в използването на интернет пространството. Възможно е някой да се подведе и да реши, че основните акценти са два - да използва глобалната мрежа за черен ПР. И второ, да използва банери и чиста реклама, а не за онази част от кампанията, която всъщност е основната й линия - за дискусии, за развиване и налагане на послания.
Тези кампании далеч не са по-драматични и по-важни от предишните избори. Този път не можем да кажем, че с нещо са по-важни. Но ги има следните два съществени елементa - изключително силно въздействие върху крайния резултат ще имат именно кампаниите и това е нещо ново. Обичайно на старта на кампанията резултатите са, общо взето, ясни. Сега не е така - самите кампании ще имат огромно значение. Второто е, че политическата кампания ще бъде вяла, безсъдържателна, неизразителна. И тази вялост ще бъде компенсирана със зъбене, острота, мръсни игри и т.н.
Важно е да се отбележи, че кандидатите от един момент нататък са имунизирани от компромати. Много по-рано, още по Коледа видяхме, че обществените нагласи трудно могат да бъдат променени чрез компромати и чрез черен PR. Изглежда, избирателите ще съдят по съдържателното и търсят и малкото останали зрънца от политически послания в кампания. Целият възможен арсенал на черния PR ще бъде впрегнат, но няма да бъде ефективен именно заради това, че основните кандидати и лидери вече са недосегаеми.
Ще си позволя един малък безплатен съвет - онзи, който не подцени избирателя, ще има предимство. Не трябва да бъдат подценявани гражданите и да си мислим, че се продават за 50 лв. и че за една клюка ще си продадат възгледите. И сексуалните, пък и всякакви други компромати ще бъдат чути от тези, които така или иначе са противници на съответния лидер. Много вероятно е избирателят да си помисли и още нещо: "Говорят ми за секс и за морални компромати, защото не искат да си припомним за корупцията, за компетентността и за платформите".
Виждаме и някакви белези на политически атаки срещу инвеститори. Задавам си въпроса кое от двете неща е - дали е популистки популизъм - "Да накажем лошите богати!".  Или пък е предупреждение от страна на партиите, че няма да откажат попълване на бюджетите си - и това ще бъде най-основната характеристика на предстоящите кампании.