Руслан Йорданов

Богинята на правосъдието Темида, която рисуват с презръзка на очите, у нас се е превърнала в Спящата красавица.
От доклада на прокуратурата за дейността й през 2007 г. става ясно, че над 200 000 наказателни дела са прекратени заради изтекла давност. Обвинителите удариха своеобразен рекорд - прекратяват повече дела, отколкото образуват.

Някои от разследваните престъпления датират от 1980 г. По това време сегашният главен прокурор Борис Велчев е бил ученик в 11-и клас на Английската гимназия. В епохата на късния Брежнев той не е имало как да знае, че още тогава следователи и прокурори образуват дела, за които един ден ще трябва да отговаря. Особено успокоително звучи, че само 1%, или 2000 от приключените следствия и проверки, са били срещу известен извършител. Вероятно пък заради изминалото време много от неизвестните извършители отдавна са забравили кога, защо и дали са престъпили закона
Планините от залежали, скрити, забравени и загубени папки се очертават като хроничен проблем за съдебната ни система. Утвърден обичай е вината за задръстването да се стовари върху двамата бивши шефове на държавното обвинение, ръководили го в продължение на 14 години - Иван Татарчев и Никола Филчев. Единият сега е пенсионер и адвокат на свободна практика, а другият носи тежък дипломатически кръст в Казахстан.
Имитацията на държавност през мандатите на двамата само отчасти се дължи на личните им особености. По-дълбоката причина е запазването на строго централизираната структура на прокуратурата и огромната власт на държавните обвинители, подпряна с магистратски имунитет. Облечена в подобни правомощия, неприкосновената фигура на окръжния или районния прокурор вдъхва ужас на целия градски елит - от полицейския комисар, през кмета до местния депутат. Обвинителят е способен да причини дългогодишни главоболия на всеки, без самият той да може да бъде контролиран. Отделно държавната политика от 1989 г. още се крепи на неписания постулат, че престъпността е естествено явление, част от плурализма в обществото, с което трябва да свикнем. Пък и трябваше да завърши преразпределението на държавната собственост, наречено за благозвучие "преход".
На фона на прокурорската изключителност и нижещите се с десетилетия дела гражданството взе да пита: "Кой ще ни пази от пазачите?" По-нетърпеливите взеха да се жалват в Европейския съд, че държавата нарушава правото им на правосъдие в разумен срок от независим съд. Получава се така, че само който не е завел дело в Страсбург за безумните съдебни протакания у нас, не е осъдил България.
Освен прекратените заради давност дела прокуратурата през миналата година е спряла над половин милион разследвания. Огромните мащаби на "неписаната амнистия" сочат, че стотиците прокурори, дознатели и следователи биха могли да имат далеч по-идеалистични мотиви от прозаичното взимане на рушвет, немарливост и некадърност. Възможно, макар и слабо вероятно, е жреците на Темида да са затлачили правосъдието от скромност. Преценили са, че са недостойни да предрешават чужди съдби и са оставили нещата да бъдат претеглени от Божия съд. Който, както знаем, е вечен, не е подвластен на процесуални увъртания, а и всички извършители са му известни.