Стела Стоянова

В цивилизованите страни, когато компрометирано лице дари пари за една кауза, получателят отказва да ги приеме. Защото подобна благотворителност на свой ред злепоставя самия него.

 Ако у нас се прилагаше това, облагодетелстваните от даренията на последния "ВИП брадър" би трябвало вкупом да върнат сумите, които така наречените звезди са набрали за тях. Защото с последните си издания то започна да компрометира самата идея за благотворителност. За сметка вече не на шоуто, а на откровената простащина и пошлост, които явно са се оказали най-ефикасни за покачването на зрителския интерес. Ако едно дете гледа последните епизоди на "брадъра", ще си помисли, че "вип" е нещо, което трябва да бъде маркирано с червена точка и плътно покрито със звуков сигнал, така че да не се чуват цинизмите, които явно са се превърнали в основна форма на общуване между участниците. И от цялото предаване ще останат само няколко нищо незначещи междуметия, които очевидно са единствените нецензурни изрази, допустими за употреба от брадърите.
То не бяха етюди и скечове, комбиниращи нивото на "Многострадална Геновева" с вълнуващата кръчмарска атмосфера на пивница "Сам дойдох". Не бяха постпубертетски натискания пред камерата, не бе скубане на звездни кичури и разхвърчаване на звездна перушина
гарнирано с вдъхновяващите интелектуални послания на латиносапунка. Най-адекватно в цялата тази ситуация се държат чалгаджиите и не за друго, а защото от цялата работа мирише само на чалга. Не в музикалния, а в най-долнопробния смисъл на думата.
Доскоро всичко това бе оправдавано с идеята, че доброто зрелище помага за добра благотворителност. Зрелището обаче вече не е добро. То е уродливо. Гледано от деца, то прави повече поразии и нанася повече щети, отколкото ползи ще допринесе, дори ако събере двойно повече пари. Защото, освен че в него няма никаква морална и естетическа мярка, оставя посланието, че в името на добрата кауза е допустимо всичко. Че доброто у нас е затънало в такава мизерия и нищета, че трябва да бъде доволно дори от най-грозния жест на спасение. Защото на друго не може да се надява. Че то е сираче, което може да бъде употребявано за лъскане на имидж или намаляване на собствените ни данъци, а най-хубавото му е, че чрез него плащаме и данък съвест. Че е просяче, което подлага шепичка за каквото и да било жалко дарение, дори ако от него може да се оцапа. Въобще - че доброто е нещо толкова компрометирано и деформирано, че вече му стига каквото и да било внимание, защото обичайното му състояние е да стои захвърлено в ъгъла.
И от друга страна - че всяко човешко падение е оправдано, ако зад него стои благородна кауза. Че тя е индулгенция, която измива срама и замазва негативите
Какво да правиш - изложил се човекът, ама то в името на това да стори добро.
Възможно е създателите на реалитито да не са искали да излъчат точно това послание. В него е заложена точно толкова гротеска, колкото, ако брадърите бяха поели каузата чрез поведението си да събират пари за борба с пиянството, за подпомагане обучението по книжовен език или за откриване на мерна единица за егото на миските. Или ако бяха вкарали Кондьо и Ванко 1 да събират средства срещу трафика на сексробини. Нищо чудно в "Брадър 4" да стане и това. Каузи у нас много и от всякакъв калибър, има време да ги окаляме всичките.