Чавдар Стефанов

Ако елинистичната митология бе правена днес, няма начин в нея да не бяха влезли баталиите, свързани с България и енергийните проекти. Особено двата газови - "Южен поток" и "Набуко". Двата проекта сигурно щяха да изиграят ролята на двете яростни затварящи и отварящи се скали Сцила и Харибда, през които трябва да минат българските аргонавти със своя кораб.

На път към митичната Колхида, олицетворяваща Русия, държавите в Средна и Централна Азия и от Близкия изток, където са златните газови извори или ако осъвременим - Златното газово руно.
Близо две десетилетия кръстовищното положение на България раждаше куп идеи и противоборства на интереси. С двата проекта "Южен поток", където натиска Русия, и с "Набуко", обявен за приоритетен от Брюксел и Съединените щати, София има шансовете да се чувства като между Сцила и Харибда. Въпросът е може ли да мине корабът на Сергей Станишев между двете скали като се отърве само с леки повреди на борда и успех по пътя към газовото Златно руно?
Москва и София изненадаха последните дни с размяна на непредвидени жестове - на енергийния форум в София не дойде премиерът Владимир Путин, българският премиер наблегна на единия газов проект, а българският президент наблегна на другия и посъветва "Газпром" да не се меси, защото българската държава говори с руската държава, а не с отделна компания. След това руският президент Дмитрий Медведев отложи среща с гостуващия български премиер. За причина се сочи недоговаряне на газови споразумения - за "Южен поток" и за обновяване на сключеното вече споразумение за газови доставки. Москва даде ясен знак, че иска да бъдат използвани и вече изградени газопроводи за проекта, а за предоговарянето за доставките - че иска договор с краен потребител. Българската страна също заяви необходимостта от "краен потребител". И двете страни влагат в понятието обаче различно съдържание. Русия иска да слезе отдавна до "краен потребител" - снабдяване от нейни фирми в страна от Европейския съюз, но отказва да спазва Енергийната харта защото не я е ратифицирала. За България пък крайният потребител е "Булгаргаз". Европейският съюз работи за либерализация на газовия пазар и отделяне, макар напоследък в много по-мека форма, на производителя от транзитьора и от търговеца на газ. Междувременно се случиха доста неща, които облагодетелстват София. Януарската газова криза й позволи да започне да държи и твърд тон към "Газпром". Затова способства и липсата на обезщетения досега. Украйна предложи нова схема за своите газопроводи, която ядоса руската страна, тъй като Киев работел за Брюксел. Разклати се централноазиатският монопол на "Газпром" върху покупката и доставката на газа, част от който скоро ще потече и към Китай без руско участие. При тази ситуация много големи са шансовете за намаляване на политическия компонент - като политическо влияние за Москва - от осъществяването на строежа на газопровода към Европа. При тази ситуация и за двете страни на преден план излизат бизнес въпроси - Русия например иска минимална цена на трафика на газа през България, София пък иска възвръщаемост на вложения капитал за строежа, което твърдо заяви и министър Петър Димитров. А в последната седмица се случиха и две събития в Страсбург и Москва, които заявиха нов кръг на енергийните интриги. Европейският парламент прие т. нар. трети енергиен пакет. Неговата същност най-кратко може да бъде определена като "либерализация на енергийния пазар в Европа". Документът разделя компаниите производители на газ и електричество от транспортьорите и търговците. Неслучайно в Москва Сергей Станишев подчерта, че членството на страната ни в ЕС открива нови възможности за сътрудничество с Русия - тук разбирай - и като се спазват европейските изисквания. В Москва пък Дмитрий Медведев публикува нова концепция, която сега стои на челно място на президентския сайт - "Концептуален подход за нова правова база за международното сътрудничество в сферата на енергетиката". Твърдеше се, че този документ трябваше да бъде обявен в София на енергийната среща, но Москва избра друг типичен за нея подход - да го обяви самостоятелно. В концепцията се констатира, че съвременните двустранни договорености и юридически задължителни норми не са способни да предупреждават и да разрешават критични ситуации, което поставя въпроса за необходимост от радикално усъвършенстване на правовата основа на световната търговия с енергоресурси.
Иска се разработването на нов универсален международен и юридически задължаващ документ, в който, за разлика от тесния кръг около Енергийната европейска харта, страни по договора ще станат всички производители, транзитьори и потребители. Разбира се, за стиковане на двата амбициозна документа се иска доста време. В тези условия на неустановеност София може да използва плюсовете в нейна полза, за да отстои енергийните, газовите и националните си интереси.
Ако се върна към думите на президента Първанов за говореното на политическо и на бизнес ниво, все пак той много добре знае, че на практика Русия и "Газпром" са едно цяло. Именно Дмитрий Медведев дълго време оглавяваше "Газпром", а и работеше в президентската администрация на Владимир Путин. Явно по-скоро зад тези думи може да се търси нескриваната и непрекъсвала борба между няколко групировки, които са във властта в Русия.
Явно рисковете пред кораба на новите аргонавти на път за Златното газово руно са много, шансове обаче има, и то добри.