Кризата дойде, банките оцеляха, а хората искат политическа промяна. Това показват резултатите от представително изследване на "Отворено общество".

То има за цел да представи нагласите на населението преди и след началото на глобалната икономическа криза.
Българите са умерени песимисти за последиците. Те живеят с усещането за криза, но без страх от катастрофа. Съдят за отражението й по това доколко са засегнати хората около тях, съобщи директорът на института Георги Стойчев. Очакванията са положението в домакинствата да се влоши малко. По-негативни са нагласите относно ситуацията в държавата.
Заплати, съкращения, спестявания
Около половината от анкетираните заявяват, че са лично засегнати от кризата. Те посочват поне три признака за това - намалена заплата, увеличаване на разходите по обслужване на кредитите, излизане в принудителен отпуск. По отношение на фирмите най-често хората се оплакват от по-ниски заплати, уволнения и ограничени пазари - около 1/3 от анкетираните посочват тези отговори. Броят на хората, които спестяват, леко се е понижил през месец март спрямо октомври - от 13,7% до 10,8% в момента, а процентът на затъналите в дългове остава същият - около 60%.
Банки
В същото време доверието в българските банки се е покачило три пъти - до близо 15%. От 4% на 1,7% е паднал броят на анкетираните, които биха изтеглили парите си. Две трети от населението обаче нямат спестявания. Над 60% от хората продължават да изплащат заемите си, като ефектът от кризата се усеща най-силно при групата, която отделя за обслужване повече от половината си доход. Една трета от запитаните посочват, че имат затруднения по изплащането на месечните вноски. Доверието към лева расте, тъй като спестяванията в родна валута са се увеличили с 10% до 77,6% през март. В същото време нараства делът на хората, които са на мнение, че еврото трябва бързо да замени лева. Мнозинството смятат, че е добре понякога да се плаща в евро - 45%, а една трета са против това.
Мерки
66,5% отчитат необходимостта от антикризисни мерки. Въпреки това обаче почти половината от анкетираните не са запознати с предприетите действия от правителството, малко над 14% ги одобряват, а 16,5% не са съгласни с тях. Около една четвърт от запитаните заявяват, че не са предприети никакви антикризисни мерки. Когато кризата удари, хората са категорични, че това ще е по пазара на труда.
Повече от два пъти е скочил броят на хората, които очакват безработицата да се увеличи - от 19,4% през октомври до 44,4% през март.
Всяко спасяване на закъсало предприятие от държавата отлага края на кризата и влошава ситуацията за бъдещите играчи на пазара, твърди Лъчезар Богданов, управляващ съдружник от Industry Watch. Той препоръчва да се осигури по-голяма гъвкавост на пазара, като излязат неадекватните участници и на мястото им се появят нови. Правителството трябва да води политика, насочена към тези, които не са пострадали от кризата и искат да излязат на пазара, каза още той.
Инфлация
Страхът от инфлация намалява - с над 10% е спаднал делът на тези, които очакват рязко повишение на цените, докато хората, които смятат, че цените ще се запазят, нарастват двойно, отбеляза Стойчев. В момента около 35% очакват цените на имотите да паднат, докато през октомври миналата година делът им е бил 11%.
Оценка
Положението в страната е нетърпимо според 57,6% от анкетираните, а 34,5% го определят като поносимо. Този показател не се е променил в сравнение с октомври 2008 г. - тогава за 55% ситуацията в страната е лоша, а според 34,1% - търпима. През февруари миналата година според 9,6% положението в България е добро, а година по-късно този процент е спаднал наполовина - 4,6%, допълни той.
Политика
В условията на криза трябва да управлява експертно правителство. Това е мнението на 40% от анкетираните. Над 32% са за еднопартийно. Сегашната форма - коалиция, е най-слабо подкрепена - от около една пета от запитаните я поддържат. Всеки пети сочи за най-добър лидер по време на криза Бойко Борисов. Сергей Станишев има подкрепата на 9%, Волен Сидеров - 6,6%, Ахмед Доган - 5,7%, а Иван Костов - 3,6%. Изследването сочи още, че от кризата печелят ГЕРБ и "Атака", докато БСП губи доверието на избирателите. Ако изборите бяха тази неделя, за ГЕРБ биха гласували една пета от запитаните, докато през октомври броят им е бил 19%. За БСП биха дали гласа си 12,5%, срещу 16% през октомври. "Атака" също отбелязва ръст от 2% - от 6,6% до 8,6% сега, а ДПС - от 6,6% до 7,2% през март. Синята коалиция вероятно ще прескочи бариерата дори да е 8%, увери Стойчев. 
Стела Радева