Всеки ден българинът полива кризата с обилни количества алкохол. Не се лишава и от ядене, дори напротив. Това показват данните на родната статистика. Онези, които получават пари, за да шпионират потребителската кошница на бай Кольо от Бараково, твърдят, че той хич не пести.

Любомир Старидолски
И това са забелязали през февруари, месецът, в който няколко световни компании измяукаха на умряло и изпъдиха работниците си на улицата. У нас също не бе по-розово. След леярите, строителите, шивачките и виетнамците останаха на улицата. Прибраха мистриите в куфарите, защото, както им обясниха - икономиката ни вече нямала нужда от вносни хамстери да й въртят колелото. Всичко се сви, дори сивият сектор. Работодателите се изхитриха, освен да не плащат осигуровки, взеха акъл от кабинета и намалиха работното време на персонала от 8 на 4 часа. На този работен ден биха ни завидели даже французите, които непрекъснато се оплакват от дължината на трудовата си седмица. Само дето ние ще си почиваме, но само на документи. Защото от антикризисните мерки излиза, че за два месеца бачкане осигурителният стаж за пенсия ще ни се брои за един. Ето още един повод нашенецът да напълни кошницата, па да иде да празнува.
Всичко това би докарало до самоубийство всеки редови гражданин на ЕС, но на бай Кольо гемията е като буй и никакви житейски бури не могат да я катурнат.
Със сигурност официалната статистика не е уловила прасето, което е скрил и тая зима. Нито виното и домашната ракия, които като антифриз са го опазили от замръзване в студените февруарски нощи. Въпреки екстрите под масата, специалистите отчитат, че в окото на финансовия ураган той не само че е изял и изпил повече, отколкото миналата година, но е изпушил и повече цигари. Безпаметното пируване обаче си е имало цена - с 3,4% повече в сравнение с лани българинът е броил за лекарства. Няма как да сме здрави, след като се оказа, че всеки път, когато сме сядали на трапезата, сме участвали в риалитито за замезване с гадории "Страх". Преяждаме с декоративни колбаси, в които се мъдрят всякакви химически коктейли, само не и мръвка. Трябва три пъти да се кръстим, когато даваме на децата сирене с палмова шлака, кашкавал с кондензирани субпродукти и боички. В киселото мляко пък, с лупа да търсиш мляко - няма, камо ли кьорава бактерия лактобацилус булгарикус. За това кофичката и след 3 месеца извън хладилника става за ядене.  
Извън кулинарните ни подвизи обаче, каквото и да си говорим, кризата е ударила сериозно търговията. Тя отчита 6,4% спад. Най-сериозно е пострадал бизнесът с автомобили, чиито продажби са се сринали с над 30%. В лошата картинка обаче някак си не се вписват цените в моловете.
Май там фирмаджиите разчитат, че щом оня от село Бараково още не е умрял от глад, ще дойде да си купи въздишащи чепици за 200 лева. Така търговците, хем се оплакват от липса на клиенти и мижав оборот, хем държат цените като свещени крави. И не дават косъмче да падне от тях. По същото време в "бедна" Великобритания можеш да си купиш обувки на популярна марка за 20 лири. Същите срещу НДК се харчат за 120 лева. С намалението. Излиза, че наш Кольо е по-заможен от графовете в Йоркшир, които си сменят копринените чорапи по три пъти на ден. А той сменя само каналите на телевизора.
Безспорно според макроикономистите сме по-стабилни от Германия, Ирландия, Норвегия и Великобритания, които вместо да кътат бюджетния излишък го наляха в гасене на кризисни пожари. Премиерът ни казва, че в същото време у нас нито една банка не е гръмнала, нито едно евро не сме взели помощ от МВФ. Но тогава защо президентът констатира за пореден път вчера, че българинът все още не живее добре? Или това, че вече не гладуваме, трябва да е голяма макроикономическа гордост?