Руслан Йорданов

"Националният кризисен щаб извърши спешно преброяване на критичната инфраструктура - кошчетата за боклук в офисите и контейнерите по улиците. На среднощно заседание Министерският съвет разгледа таен план за евакуация на гражданите от непочистените райони.

Болниците и центровете за спешна медицинска помощ са поставени в режим на денонощни дежурства. Военни подразделения и групи от мобилизирани запасняци са разпръснати да правят уборки в софийските градинки. Патрули на ХЕИ с противогази и облекла за противохимическа защита обезпаразитяват входовете и провеждат специална операция срещу плъховете в ъндърграунда. Пожарникари с опънати маркучи са заели позиции по покривите на основните институции. Съветът по сигурността подаде сигнал до прокуратурата и ДАНС за терористични групи, които хвърлят боклука си през прозорците и диверсанти, които пускат слухове за вилнееща в града епидемия от чума и холера. Правителството се обърна с апел за помощ към военното командване на НАТО и структурите за хуманитарна помощ на ООН. Сергей Станишев призова столичния кмет да му предаде концесията за столичната чистота. Бойко Борисов предупреди премиера да не му се прави на фелдмаршал Паулус от битката при Сталинград".
Така биха могли да изглеждат новините на Ройтерс и Франс прес от София, след като кабинетът обяви извънредно кризисно положение заради трусовете в сметоизвозването.
Заради канския шум и отшелниците в манастирите вече са наясно, че предизборната кампания навлиза в горещата си фаза. И че проблемите на хората вече се навързват като панделки в сценариите на политическите щабове. Правителството щеше да улучи десетката, ако бе обявило кризисно положение преди месец когато основният концесионер "Новера" кръшна от задълженията си да пренася боклука. Повече от седмица София приличаше на град, чиито жители са го напуснали внезапно заради земетресение или изригнал вулкан. Пролетният вятър свободно разнасяше планините от боклук, а уличните кучета се радваха на невиждани пиршества. Към днешна дата столицата би могла да бъде определена от оптимистите като получиста, а от песимистите - като полумръсна. Някои квартали и улици са излизани, други по силата на лошия жребий продължават да тънат в мръсотия. Избрани са 8 нови фирми, които да чистят различните райони, и гражданите се молят ситуацията да се нормализира преди лятото, тъй като с настъпването на горещините вонята почва да се усилва.
На този фон кметът и премиерът - целите в бяло, не спират да си раздават звучни шамари.
Лидерите на водещите партии ГЕРБ и БСП гледат взаимно да си създават нови проблеми и да се надцакват с тях, вместо да помислят как могат да решат настоящите, които също не са малко.
Бойко Борисов също вече се задъхва в ролята си на човека оркестър, която си е избрал. Опитва се в едно и също време да прави партия, да агитира предизборно, да брои чистачките, да пълни дупките по улиците, да дава интервюта с лудото темпо на шивачка многомашинничка, даже и да поритва топка. А също и непрекъснато да разобличава атентатите на БСП срещу неговия имидж. Случва се дори всестранно развита личност като кмета да тръгне да претупва някои от задълженията си за сметка на други.
Генерала все пак не бива да забравя, че преди всичко населението го е избрало да стопанисва Столичната община, като се грижи за чистотата, реда и поддържането на града. И че безспорно София няма конкуренция в състезанието за най-мръсен, грозен и изпочупен град от Ванкувър до Владивосток (като изключим Афганистан и Ирак). Много чужденци остават с лоши впечатления за България именно защото първите гледки, които ги посрещат от нашата страна, са занемарените улици, разпадащите се комплекси и купчините смет. Столицата все повече прилича на запуснатото жилище на болен от депресия човек, което е срам и за общинарите, и за изпълнителната власт. Затова дори и правителството да обяви криза, най-много да станем за смях и на статуята на малкия пикльо в Брюксел.