Юлиана ОНЧЕВА

Имаше такава детска игра - на всяко столче по едно хлапе, зад гърба му друго, при подаден сигнал всички хукват, за да си хванат празно място. Който не успее, изгаря.

Не помня как се казваше, но беше много шумна и весела. И със сигурност днешните десни депутати са я играли, защото се справят удивително успешно с римейка й в пленарна зала. Но е тъжно.
Дори само мисълта, че синьото лъвче на СДС се превърна в брошка на ревера на д-р Анастасия Мозер, предизвиква шок и ужас у десните избиратели. Трудно е да се проумее как се стигна до това синята партия да остане без своя парламентарна група и да моли Мозер да влезе в редиците й, за да не изчезне в небитието. След вътрешния вот за кандидат-депутати от групата на несъществуващото на практика ОДС ще излязат още парламентаристи. И с Мозер, и без нея - останалите верни на лидера Мартин Димитров депутати ще минат под командването на Иван Костов
Той победи - или си отмъсти? - на всички сини, които предричаха, че ДСБ ще изчезне, като предишните "люспи", а СДС е вечно. Командира доказа, че не той, а цялата синя партия е политическо джудже, остатъците от което той ще прибере милостиво под крилото си под официалното име дясна или синя коалиция.
Първичните избори, подписът под официалните листи за ЦИК, който най-вероятно ще положи екслидерът Пламен Юруков, скандалите около имената в тях придобиват все по-малко значение на фона на погребалната новина за края на СДС. Пръснати като пилци, бившите сини лица ще гледат от плакатите на ГЕРБ, РЗС, НАПРЕД и ДСБ. Странно е, като се има предвид, че депутатите, които сега напускат групата на СДС и преговарят за включването си в група на Яне Янев,гласуваха за неговото изгонване от сините банки в пленарна зала. Заради скандалите му с със същия Юруков - между двамата даже се водят дела за клевети, от чиято благословия ще зависи кой да стане син депутат в новия парламент. Вероятно заради това сред избраниците се чува: напускам групата в НС, но не и партията. Или: надеждата - някой да те включи в листа, умира последна.  
Явно избирателите с дясно мислене ще избират за кого да пуснат бюлетина между състезатели от четири писти. Трудно е обаче да се каже кой на коя точно ще се надпреварва. Защото неприетият все още избирателен закон на практика блокира коалиционните преговори. Проблемът е не толкова в евентуалното повишаване на прага за влизане в парламента на съюзите от две и повече партии, а в замислената промяна на системата за разпределяне на гласовете. Ако Хеър-Ниймаер смени Д'онт, това ще се отрази сериозно на договорените избираеми места
сред партиите в която и да е коалиция. Просто защото самите избираеми места стават съвсем други. Пример - първият в листата в Добрич ще влезе в парламента, вторият във Варна - не. При Д'онт обратно. Схемата е сложна, преизчисляването на мандати и гласове е достъпно само за специалистите, политическите пазарлъци обаче няма как да се състоят, преди законът да бъде приет. А като се добавят към това и 31 мажоритарни мандата, аритметиката за парламентарна власт става повече от сложна. 
Поради което преговарящите за широка дясна коалиция с Иван Костов на практика в момента мълчат
и чакат Както изглежда - Михаля, дето други го гонят. Според един стар виц това е и разликата между рибарите и ловците. Колко обаче от избирателите ще се окажат изобщо в ролята на шарани и на чия въдица ще се закачат, в момента е трудно да се прогнозира.
Социолозите все по-често твърдят, че най-яката стръв е заложил Яне Янев. И че ролята на "гол като пушка" откъм десни бюлетини продължава да е вакантна.