Мартин КАРБОВСКИ

Малките пораснаха. Така може да се нарече партийната сага около новите политически алтернативи. Някои малки партии излязоха от сянката на големите коалиции и започнаха да помпат електорални мускули.

Хората, които обичат разнообразието в политическия живот, може да са доволни - на следващите избори ще има бивши малки партии, с които си заслужава да се заиграеш. Или поне да прегледаш листата им в тъмната стаичка. Те правят сериозни намерения за влизане в следващия парламент, където ще бъдат част от ново политически статукво.
Те ще бъдат поне три, но засега за около две от тях си струва да се говори. Това са "Ред, законност и справедливост" и движение НАПРЕД. В политическите щабове вървят залагания - тези вчерашни политически джуджета колко ще вземат на изборите.
И най-важното - от кого ще вземат.
Партията на Яне Янев и самият той вдигат приятен шум около себе си. Размахването на пръсти и папки е модел, който електоратът харесва. Някой трябва да се покаже различен от застоялата се и ояла се политическа класа. Гладът за ново лице засега е задоволен. Те твърдят, че са млади, че са нови и че имат подкрепата на партията на Берлускони. Те са и смели в очите на част от електората - говорят на нов политически език, който понякога е обикновено заяждане. Но желанието да поставиш в списък 100-те най-корумпирани политици е желание на всеки човек, който наблюдава политическите процеси в тази страна. Не е ясно обаче как ще бъде изготвен списъкът и какво ще донесе това на съставителите му. Всеки, вкаран в този списък, ще може да съди Янев и Абаджиев и да обяснява, че това е политическа поръчка - я на ДАНС, я на опозицията. Иначе партията вече може да се чувства голяма - в момента, когато към нея има критики и слухове, тя вече става фактор. Зложелателите на Яне един ден наистина ще поискат да разберат откъде той има толкова много информация, която така умело превръща в политически дивидент. Между другото, ако това правеха и политиците, които бяха на власт, те щяха да са любимци на народа
Днес Яне печели вниманието, защото говори за проблемите. Ако това престане, през есента обаче много хора ще се почувстват излъгани.
Движение НАПРЕД пък може да се окаже новата изненада на изборите. Без активен ясен лидер като лице и с разследван неформален такъв движението се превръща от партия-намерение в обединение, с което искат да се съобразяват. Движението не е типична политическа партия и дава повод на обичащите екстравагантните решения да приемат, че има за кого да гласуват, още повече че в него са такива личности като Дилов-син и партии като "Гергьовден". В тази коалиция се залага на българските ценности, повтаря се, че трябва да се избира българското - което досега беше бизнес похват. Сякаш другите партии и алтернативи са по-малко български, в което много избиратели не се и съмняват. При една ниска активност и с добра стратегия в политическата кампания партията на Христо Ковачки може да направи доста над четирите нужни процента. Самият бизнесмен отказа да се кандидатира за депутат - това също беше умен ход, както и спокойствието му от течащата срещу него проверка. Реално на движение НАПРЕД му трябват гласовете на бизнеса около Ковачки и неговите работници. Ако с нестандартно поведение се обере и друг негативен и младежки вот, движението има шанс да е вътре.
Но значимостта на тези партии днес не се измерва с това колко ще получат, а с това от кого ще вземат. Движение НАПРЕД къса от гласовете на десницата, която не може да се организира от крамоли и не вижда създаването на нейни политически алтернативи. Яне увлича недоволните гласове, част от които принадлежат на "Атака". При такова свиване на интереса към гласуване това е нелош подход, а може и да подсказва кой с кого ще бъде след изборите. Засега е ясно едно - желаещите този политически модел да се запази са малко сред електората. И от това малките ще продължават да растат.