Мартин КАРБОВСКИ

"Хак да ви е! Като строихте и продавахте за майка си и баща си и три кожи отгоре - ви беше добре. Сега - всеки сърба това, което е надробил. И всеки трябва да продава това, което е построил. Криза, та криза - за цървулите криза няма. Има криза само за тия, дето надуха балона и сега им се пръсна в ръцете..."

Ето такива типично български реплики се разменят днес на пазара. Дали човек ще купува марули или мезонети - кризата за обикновения българин е нещо, което си заслужиха с поведението си богатите и спекулантите. Разлика между тях българите не правят. Ляво устроеният нашенец всячески се радва на кризата - и там, където може, и там, където тя е без значение.
"Десет вида сирене! Малко са, избийте се да ми го продавате - па нема да ви го купим!"
Българите се радват на кризата. Тя е повод да вярваме в наказанието свише в пословицата за попарата и сърбането, в идеята, че справедливостта рано или късно идва при богатите хора във форма на сърдити кредитори и запуснати бизнес проекти.
Радостта е колкото справедлива, толкова и злорада. Преди една година, когато човек отиваше да си купува апартамент, хората от агенциите се държаха така, като че им правиш услуга. Може ли един апартамент?! - питаха купувачите. Ще видим, отвръщаха брокерите, елате в сряда, към седем... А в сряда връзваха по една тенекия и отиваха да си изпият премиалните на острови с екзотични имена. Това се наричаше капитализъм.
Днес положението е доста по-различно - към апартаментите вървят по-малки апартаменти, към тях гаражи, а в тях - малки автомобили, като бонус, че купувате жилището. Но още може да се желае, казват българите. Искаме и да ни посрещнете с чаша чай или кафе. Искаме да ни ухажвате
Има бонуси?! Малко са. Ще отидем да проверим как е в отсрещния офис. Къде ви е конкуренцията?!...
В такава ситуация има и ползи - едната е, че накрая българите ще се научат да обслужват (дано!). Ще посрещат всеки евентуален клиент с чаша чай, както е в Турция. Ще ти продават марулите и мезонетите, без да им се молиш. Ще ти подаряват едва ли не за всяка маруля по един мезонет - българските мечти стигат далеч.
Втората полза е ефектът на предпазливост. Българите, които са с най-ниски изисквания за продуктите, ще започнат най-после да се назландисват. Това не ми харесва, онова не ми харесва. Ще престане размахването на пачки и възможности, така характерни у нас и в Русия. Богатите ще започнат да се държат скромно. Ще взимат трамвая А почитателите на градския транспорт наистина ще вярват, че така трябва, и ще се кискат в яките си: "Хи-хи-хи, видяхте ли го, има ролс-ройс, но и той - при нас на трамвая. Най-после справедливостта дойде и на нашата улица. Направо комунизмът дойде - всички сме равни пред кризата и й стоим мирно. Най-накрая кризата да докара равенство на еднакво бедните, от толкова години се стремим към него, ама де тоя късмет... Добре, че е кризата, за да се нарадваме и ние на неуспехите на другите - точно както го можем най-добре".
Отиваш, купуваш си кола. Има едно проучване, че кризата е направила возилата с пъти по-качествени през последната година. Дават ти 25% отстъпка. Малко е. Колата скърца нещо - не ми харесва този кожен салон. Има Господ - де се е чуло и видяло да се назландисвам на кожен салон, де се е чуло автокъщите да продават една кола и да подаряват хиляда литра бензин. Ама пак е малко. Ще чакаме. За бога, братя, гладувайте, само и само да се научат тия хора на малки (нормални) печалби и на добро отношение към клиента. Не е достатъчно, още има да падат цени като камъни от небето...
А истината е, че кризата свива всички джобове. Който не е можел да си купи къща вчера, той няма да може да си купи и днес. Но все пак остава приятното злорадство - "Аз мога да не мога да си купя къща, обаче и ти нищо нема да спечелиш, а така, казах ли ти го!... Добре, че е тая криза, и ние да усетим радост от живота, ей..."