Мартин Карбовски
Ето защо някои хора мечтаят за президентска република - липсата на анонимност в институцията на държавния глава го прави отговорен. Георги Първанов успя да зарадва и електорат, и опозиция - просто размаха пръст на тройната коалиция и й каза: Не може да правите каквото си искате на изборите във ваша полза. Разпищолихте се. Не е редно.

Дори и действията на президента да се коментират като част от играта на БСП, то той отново показа разум. Може да е червен, но е справедлив, а двете неща напоследък се срещат рядко на едно място.
Всъщност това е силна борба срещу анонимността на политическата класа.
Това е и опит да се скъса политическата династичност в последните двадесет години. Неизвестните и мълчаливи политици без ясна позиция, които съставляват кохортата на лошото управление. Хората, за които има съмнения, че играят корумпирано политическата игра. Те трябва да си отидат, а на тяхно място да дойдат други, които ги е страх (заради това, че са познати) да играят сивите игри.
Между другото от едни такива промени в избирателния закон БСП не трябва да се страхува - нейните пенсионери гласуват под строй и им е все едно кой с какъв имидж е. Но макар и малка, тази стъпка напред е нужна тези дни, когато всеки нормален и модерен човек у нас вече се отчайва. Тройната коалиция така намести нещата, че на нея да й е удобно, нейните избиратели да са доволни, а всичко, което миришеше на опозиция, да бъде наритано в ъгъла. Точно това прави Първанов надпартиен президент - той игра честно и каза това, което мислят хората и което тече от някои тв предавания.
И още нещо - президентът за пръв път си позволи да заплашва. Идеята за референдум е кошмар за цялата политическа класа. Ако Първанов беше заядлив човек, щеше да остане в историята с първия демократичен референдум, проведен в България. И той все още има шанс да го направи. Докато властимащите се помайват, той трябва да ги изненада. Някои хора у нас вече мечтаят за референдум просто като за такъв и като демократично упражнение, а целите му и причините му вече не са важни. Въпросът е дали е възможен въобще референдум у нас.
Още един внимателен шамар - мечтата на тройната коалиция беше да обере селските гласове и тези на хората, които не ходят на море, правейки изборите през август. Категорично това не се понрави на президента, както и на българите, които ходят на море. Ето така Първанов инвестира в умен електорат още отсега, независимо какво смята да прави в политическата си кариера. Размаханият пръст на президента казва - не може да дефинирате неравен старт за коалиции и партии, защото така ви е хрумнало.
Просто прекалявате с идеята, че трябва пак да управлявате в момент, когато нито вътре, нито отвън са доволни от вас. Всъщност Първанов е симпатичен по най-футболния начин - той се опитва да предотврати служебната победа на червения отбор на вота. Най-накрая някой да почне да се държи естествено в тая сбирщина от политически навлеци.
Президентът пропусна само едно нещо - знаковият отказ на българския парламент да даде възможност на гласоподавателите да гласуват алтернативно. Тогава повечето му обструкции щяха да са ненужни. Ако хората можеха да гласуват по телефона или от компютъра си - то вече щеше да ни е все едно кога са изборите. Но това е понятно само на интернет обществото, за което се знае, че е най-малката опозиция у нас.
Всъщност Първанов направи заявка за собствена воля в политиката оттук нататък. И то такава политика, че да направи невъзможното: избирателите в център-дясно да имат ясен представител на техните идеи. Това може да се схване като предателство от някои червени кръгове, от друга страна може да се коментира като сложна червена игра. Но пробивът е направен. Президентската република изглежда все по-симпатична.