Подклажданият с тежки закани и иронични закачки дуел Сергей Станишев - Бойко Борисов най-после се състоя. Дълго чаканият челен удар, който трябваше да разтресе държавата, обаче по-скоро се оказа приятелски блус. Поне такова е финалното усещане на тв публиката, прежалила какофонията с брадърите по другия канал, за да види и чуе най-личните политически мъже в навечерието на изборите.

Ако оставим настрана замерването с цифри и заяждането по женски, поне 4 извода се налагат след дебата.
1. Замириса на нова управляваща коалиция. Не само защото Борисов и Станишев се държаха като уравновесени добронамерени опоненти, всеки от които е готов да се вслуша в разумните доводи на другия. Разбира се, "в името на по-доброто бъдеще на страната". "Абе,
тия двамата направо се харесват
би възкликнал дори човек, ако няма представа за дългите словесни канонади между премиер и кмет. Двамата се държаха като хора, които се харесват, но малко им е неудобно да го признаят. Засега.
БСП може да управлява с всеки в условията на криза, покани дискретно ГЕРБ червеният лидер. Борисов пък не отхвърли категорично предложението
Като горделива дама, която ще приеме, но още пази реномето си на недостъпна. Отвръщайки с намеци: дебатът щеше да е по-добър, ако го водехме само двамата, обяви в ефир Борисов.
2. Бъдещ съюз на ГЕРБ с дясната коалиция СДС - ДСБ не е сигурен. Поне така излиза от думите на Борисов по адрес на Иван Костов и неговото управление. Нямам коалиционен партньор, заяви Генерала за Командира.
На следващия ден пък Костов потвърди, че позициите на двамата никак не съвпадат за АЕЦ "Белене" например. Борисов се приближи до тезите на БСП, наля сол в коалиционната рана и лидерът на СДС Мартин Димитров.
3. Станишев тежи на мястото си. Освен че е теоретично подкован, вече е и гърмян заек след 4 г. на държавното кормило. Създава усещане за стабилност и предвидимост. Безспорен спец по европейската тематика. Силно иска втори мандат. Хем се опира на екипа, хем има последната дума. Орешарски очевидно ще е дясна ръка. Малко говори, но заби поне 3 неспасяеми финансови удара в чуждото поле.
4. Борисов се показа доста уравновесен и балансиран. Загърби образа си на хулиган, не изпусна нервите си. Остави младата гвардия, която докара, да покаже зъби. Печели с думите за прозрачност и сигурност. Не каза дума за пенсионерите, но поне 3 пъти даде за пример полицаите
Екипът му загуби данъчния дуел, но остави впечатление на биткаджии.
5. Рецептата за кризата ще е една, който и да е на власт. Нямаше тежък и сериозен сблъсък на икономически платформи. Дефицитен бюджет, по-малко разходи, по-ниски осигуровки и налози почти без промяна. ГЕРБ плахо сви знамената и оттегли старите си обещания за смело сваляне на данъците.
Може би най-ярък беше спорът докъде трябва да се простира ръката на държавата по време на криза. Червеният отбор дебело натъртиха, че в сегашната ситуация засиленото присъствие на държавата
е задължително. Което отвсякъде си е задължителен ляв завой, която и партия да е на власт. Изкарваме сивата икономика на светло и повишаваме свободата на бизнеса, контрираха от ГЕРБ. Според тях големите пари, които може да раздвижат икономиката, сега може да дойдат само от Европа. България обаче не може да ги вземе, защото много се краде. Да не превърнете държавата в опитна лаборатория, попитаха на финала БСП.
Също като в стария виц, че едните знаят, но не могат, а другите могат, но не знаят.
За песимистите коалиция ГЕРБ - БСП е между незнаещите и неможещите. Оптимистите обаче вече виждат обнадеждаваща комбина между можещи и знаещи. Въпрос на избор.
Юлиана Ончева
Руслан Йорданов