Красимир Катев,
финансов консултант

Мерките за защита на американската икономика, обявени малко неочаквано, бяха приети доста добре от пазара. Федералният резерв на САЩ ще вложи $300 млрд. в закупуване на 5-10-годишни държавни американски ценни книжа. 750 млрд. долара са отпуснати за покупка на ипотечни облигации, гарантирани от държавата.

Красимир Катев,
финансов консултант

Мерките за защита на американската икономика, обявени малко неочаквано, бяха приети доста добре от пазара. Федералният резерв на САЩ ще вложи $300 млрд. в закупуване на 5-10-годишни държавни американски ценни книжа. 750 млрд. долара са отпуснати за покупка на ипотечни облигации, гарантирани от държавата. Това на жаргон се нарича quantitative easing или преведено - количествено разхлабване на монетарната политика. Това е метод, който беше прилаган в Япония през миналото десетилетие, и е напомпване на пари в икономиката, увеличаване на монетарните агрегати (количествата долари) чрез покупка на различни ценни книжа. В случая се постигат няколко ефекта. Първият от тях е, че федералният резерв продължава да залива икономиката с долари понеже, купувайки ДЦК, се плаща в щатска валута. Другата цел е да се понижи доходността на американските ценни книги, а също така и на ипотечните облигации. Последното е много важно, тъй като ще допринесе за поевтиняване на ипотечните заеми в Щатите и по-евтиното им рефинансиране. Като цяло това се очаква да има доста силен позитивен ефект върху щатската икономика. Този похват е малко неортодоксален, но федералният резерв е доста иновативен и спечели овациите на световната финансова обност. Той се прилага между другото и доста успешно от Bank of England, където също обявиха, че ще изкупуват държавен английски и дори корпоративен дълг. И там, както и в САЩ, се постигат две цели - първо инвестират ликвидност в икономиката и второ понижават лихвите на държавния и корпоративния дълг и оттук цената на кредита.
След всичко това никак не е изненадващо, че щатската валута падна с около 7 процента. Но пазарните участници се притесняват, че това напомпване на ликвидност и печатане на долари ще доведе до инфлация след време. Може би тези притеснения са основателни - след време действително Федералният резерв ще има проблем да се справя с инфлацията. Но за момента и на резерва, и на другите централни банки на страните от Г-7 най-големият проблем реално е дефлацията, а не инфлацията. Причината е, че се очаква реално в развитите световни икономики - Сащ, Великобритания, Западна Европа тази година да се свие потреблението. Това сочат последните прогнози на "Икономист". Малка дефлация - около 0,5% се наблюдава в Швейцария и Япония.
В средносрочна перспектива обаче може да се очаква повишаване на щатската валута, особено ако всички тези мерки постигнат целите си. Особено ако пазарите започнат да се фокусират върху прогнозите за възстановяване на икономиката. Т. е. да погледнат година - година и половина напред. Ако това стане, следващата стъпка би била някакво засилване на долара. Но в по-дългосрочен аспект, в хоризонт от 2-3 години, цялото това количество напечатани пари и предизвиканата от него инфлация би трябвало да доведе
отново до отслабване на зелените банкноти - до нива 1,50-1,60 спрямо еврото.
С една дума - с това финансиране става въпрос за правилна мярка, в краткосрочен план с обезценка на щатския долар, което вече се случи. Затова пазарните участници започнаха да купуват злато и цената му се вдигна.
За България конкретно тези събития директно няма да доведат до нищо. Но стъпките ще доведат до стабилизиране на американската икономика и финансова система, а оттам и на световната. Тук интересният въпрос е дали Европейската централна банка ще предприеме подобни ходове. Там ще е малко по-трудно, но има вече пазарни индикации, че след седмица и нещо и тя ще бъде принудена да започне да изкупува или държавен или корпоративен дълг на страни от Еврозоната. Което би имало директно позитивен ефект. Така ако падне например цената на дълга на гръцкото правителство, то гръцките банки ще са по-добре и съответно техните поделения в България би трябвало да намалят лихвите по кредитите. Най-важното за чуждите и за местните участници на пазара в България обаче е доверието във валутния борд и във финансовата ни система. По този начин ще падне цената на кредита, на българския държавен дълг и оттам и на частния дълг.