Как е възможно в България да се компрометира напоследък който и да било конкурс? Просто гласуването трябва да става с SMS-и. Мобилният вот изяде и главата на Човека-глас Краси Аврамов в Евровизия и силикона (ако има такъв) на новата Мис България.

Стела Стоянова
Как е възможно в България да се компрометира напоследък който и да било конкурс? Просто гласуването трябва да става с SMS-и. Мобилният вот изяде и главата на Човека-глас Краси Аврамов в Евровизия и силикона (ако има такъв) на новата Мис България.
И не само тази година. Още преди четири години Слави Трифонов ознаменува печалния резултат от първото си и единствено участие в "Евровизия" с хита "Пратих сто есемеса. Кажи къде са?", макар че и досега не е получил отговор къде точно са потънали. Парадоксално уж най-демократичните форми на вот у нас, все едно в какъв конкурс, дават най-печалните резултати. Срещу които, още преди мобилният оператор да е отчел последния получен SMS, вече е сформиран инициативен комитет, който да оспори победата им. Дали обаче вината за това носят технологиите, или демокрацията?
Нали същият панаир се повтаря и при всички политически избори. Повечето българи отиват за гъби вместо до урната, а после дружно псуват какви идиоти са се озовали в парламента по силата на народния вот. Хем не искаме да упражним правото си на мнение, хем сме бесни от избора на другите.
Факт е, че във всички подобни гласувания хората, пуснали SMS, са в пъти по-малко от онези, които започват да крещят в хор, че и този конкурс е предрешен. Вероятно чисто и просто нагласата на българина е да дава гласа си не "за", а против нещо и този вот много по-добре пасва на цялостното ни мислене. Защо да си правим труда да гласуваме за своя фаворит, като можем след това да оплюем вече класирания му съперник? Защо да правим избор, когато е далеч по-лесно да бъдем пасивни наблюдатели и след това да казваме, че всичко е нагласено?
Или ако перифразираме Бай Ганьо, че и едните, и другите са маскари?
За Красимир Аврамов например подаденото количество есемеси беше в санитарно количество, а инициативният комитет против него в интернет пространството се разрасна до размери да превърне едно камерно гласуване в национален проблем. Къде бяха противниците му по-рано и защо не дадоха гласа си за този, който им харесва, когато му беше времето? Да, винаги има съмнения за опорочаване на подобни конкурси, независимо от начина на гласуване, но не е нормално всяко нещо, което е предмет на някаква национална кауза, което би трябвало да ни представя в чужбина, да бъде толкова мащабно оплювано. И след като първоначално сме го игнорирали, с охота да се присъединяваме към хора на противниците му. Единствено Белоградчишките скали все още не са пострадали от подобно отношение, но е факт, че тяхната номинация да бъдат част от чудесата на света дори не бе направена от българи. Ние предпочетохме Гранд Каньон.
Просто онова, което имаме, или не ни касае достатъчно, за да му обърнем внимание навреме, или не сме способни да го оценим, докато не попадне в контекста на някоя световна класация. И тогава, мислейки мащабно, го отхвърляме. Просто такива са ни мащабите. За нас, ако един конкурс се проведе без скандал, все едно не се е състоял. Той ще остане невидим освен за шепата близки на участниците, дали виртуалния си глас в тяхна подкрепа. Та в този смисъл - явно сме избрали правилната Мис България, щом сколасахме да раздухаме скандал от това.
А иначе е все тая дали тази година каузата на дивите животни ще бъде отстоявана от миска с визия на чалга певица и има ли нещо общо между спасяването на хищниците и силикона на победителката.