Мартин Карбовски

Държавата няма право да се намесва в случая от Перник. Тя трябва да остави 19-годишния убиец от Перник Владислав Владимиров на свобода. Да го пусне да си ходи - защото досега държавата не съществуваше за Владо.

Звуци цинично, но къде е била държавата, когато всеки ден младият, но по-як Алберто е налагал с тупаници приятеля си? Когато го е тормозил където и да го срещне? Държавата дали е преброила ударите и униженията, които е изтърпял днешният убиец? И дали преди тинейджърът да вдигне брадвата, няма друго престъпление - примерно липса на държава, дефицит на справедливост или абдикация на властта от живота на хората?!
След като държавата я няма в периода на тормоза, тя няма работа и когато някой си разчиства сметките. Тези неща са оставени на самотек - оставете ги докрай.
Личността у нас не може да се защити през държавата за какъвто и да е тормоз - от тормоза на жълтите вестници до обирджийството на първолаци. Системен тормоз - така живеят повече българи - всеки тормози по-слабия от него а най-тормозени са най-малките - децата. Но системният тормоз не присъства в Наказателния кодекс - там се говори за убийство с брадва, което е престъпление. Системният тормоз на силните и богатите върху слабите и бедните не е престъпление.
Какво право има държавата да се намеси - никакво. Оставете Перник да се развива по законите, които сам градът си е написал.
Перник си има диалект и свое правораздаване, както вече има нов прякор в нета - той е детската транжорна на републиката. И при предишното убийство в Перник имаме същия случай - по-слабият грабва брадвата. Нещо като "Джони грабна пушката", но в подобаващо зловещ балкански вариант. И днес държавата смята да съди някакво момче. Защо просто не продължи тази държава да се държи настрана - не разбирам.
Държавата се е държала настрана, докато Алберто е убивал кучета и измъчвал котки. Държала се е настрана, когато с колелото си същото момче се е забавлявало да минава през краката на насядалите бабички. Държавата я няма, докато Алберто боготворял някой си Пешо Лудия. Това е местният бандит и кумир на Алберто. Държавата не се е намесила последния път, когато при една свада един друг човек се е опитал да отмъщава на Алберто - сигурно е имало за какво. Държавата я е нямало, когато Алберто изкарвал двойки и тройки. Държавата е липсваща в живота на момчето Алберто точно колкото и баща му. Заминал някъде за Белгия, за да се погрижи (уж) за поколението си. А поколението расте и дивее без баща и държава.
Държавата трябва да знае в този момент какво правят Главата и Дунава. Това са двама бабаити от Горна Оряховица, които са пребили един човек с москвич, защото им свирнал да не задръстват пътя. Но държавата не знае какво правят Главата и Дунава - тя ги е оставила да мародерстват и ще се сети, че има състав за престъпление чак когато човекът с москвича грабне пушката, пардон, брадвата.
Държавата я няма дори когато паркираш. Човек не може да паркира, без да извади пистолет. И това е, защото държавата не е уредила паркирането. Няма как шофьорите да го направят мирно и кротко - по-скоро очаквайте да се избият.
Държавата е заради това - да уреди отношенията между хората. Но точно тази държава няма намерение да го направи, което я лишава от властта да раздава правосъдие. Като ще е абдикация, да е абдикация. В същия дух е и идеята, като прегазиш човек, да платиш глоба.
В същия дух е и присъдата на иконописеца Йордан Опиц, застрелял крадец и получил десет години затвор. Държавата я има и е строга, когато някой хване брадвата и иска да си възвърне личността и себеуважението. Защото в такава държава личностите са кът, а себеуважението е за хора, които могат да си позволят няколко бодигардове.
Невинаги човекът, който размахва брадвата, е истинският престъпник. Дори е обратното - силните нямат полза да убиват никого, ако могат да ги тормозят безнаказано. Така отмъщението се превръща в основно престъпление у нас. И абдикиралата от отношенията на хората власт няма никаква право вече да се меси. Да стои настрани, докато оцелее един от двамата - този с брадвата или този със системния тормоз. Пък после да видим каква държава ще сме.