Георги Готев
editor@euractiv.com

На извънредната среща на върха на 1 март в Брюксел България съвсем правилно поиска да й бъде отворена вратата към преддверието на еврото - така наречения ERM 2, или второто поколение на Европейския механизъм за обмяна на валутни курсове.

През лятото на 2004 г. ЕС широко отвори вратите си за ERM 2 за Естония, Литва, Латвия, Словения, Малта, Кипър и Словакия. Съвсем уместно премиерът Станишев каза, че тогава старите членки са били доста щедри. Друг аргумент, с който трудно може да се спори, е, че днес макроикономическите показатели на България са по-добри от тези на поне няколко страни членки на еврото. Станишев впрочем поименно спомена Ирландия като страна с бюджетен дефицит, поне три пъти по-голям от разрешените 3% от БВП според критериите от Маастрихт.
Впрочем същите искания като България има и Полша. Вероятно и на други им се иска, но по-неизгодното им положение им не позволява да повдигат въпроса. Мисля си, че може да кажем едно голямо мерси на Международния валутен фонд за валутния борд и че ни вързаха лева към марката, а после към еврото. България впрочем можеше по-настоятелно да иска влизането си в преддверието на еврото веднага след членството си. Защото отговаря на всички условия по Маастрихт освен за равнището на инфлацията. Защо не го е направила - не знам, може би е грешка, че сме били толкова "скромни". Станишев обясни, че влизането в ERM 2 не означава, че искаме занижени критерии за влизане в еврозоната, нито че междувременно ще променяме курса на лева спрямо еврото. Основното, към което страната ни се стреми, е увеличаването на доверието в нейните финанси и икономика. А това доверие, както Станишев каза, беше подкопано от серия публикации в западните медии. Те описват апокалиптична картина за икономическото положение в Източна Европа, набърквайки в общ кюп членки на ЕС в твърде различно положение. Такива са например България или Чехия, които понасят бурята спокойно, и Литва или Унгария, които бяха вече спасявани от банкрут. Но в кюпа набъркаха и Украйна, набъркаха и държави от Балканите - истински тюрлю гювеч. В резултат от това доверието на инвеститорите е подкопано. И тези, които страдат, са страните в относително по-добро положение. Мисля, че подобна серия от публикации не се появява случайно. Очевидно богатите страни искат да задържат инвеститорите си. Това, което удря най-силно България при тази криза, поне засега, е отливът на инвеститори.