Доц. д-р Боян Дуранкев
През последните два месеца нашето правителство откри нови управленски принципи, които силно впечатляват както със своята простота, така и с универсалната си приложимост.  "Кадрите решават всичко!" и "Партията е права, дори когато греши" са основните послания, които, придружени с папагалска повторяемост на проницателни откровения като "катарзис" и особено на "социален вектор", посочват неоспоримата правилност и поразяващата естествена мъдрост на коалиционната политика.

Обратно, силата на опозицията се мери с поддържане на "високи градуси на напрежението", изразявани с магически проклятия и заклинания като "корупционни сделки", "ограничения пред бизнеса", "държавата харчи парите на хората" и революционни призиви (без да има революционна ситуация) от типа "Правителството да си ходи!". Всъщност по този начин
опозицията сама се вкарва в капана
да твърди, че ако се намали корупцията и се премахнат голяма част от регулаторните механизми за бизнеса, икономиката бързо ще достигне евростандартите, София ще заприлича на чист и уютен град, крайморската ивица и природата ни ще се очистят от грозните и безразборните строежи, а българите ще станат пребогати и предоволни.
С други думи и управляващи, и опозиция твърдят, че "цялата система е правилна", но "някои кадри са неправилни".
Тази наивна романтика не позволява да се отговори на редица въпроси, които иначе измъчват обикновения гражданин. Всеки се пита как така най-слабата икономика в Европейския съюз поддържа високи темпове на растеж, бележи все по-високо ниво на конкурентоспособност (39-о място е наистина много добро), при това без бленуваните помощи от еврофондовете? Как така целият свят е попаднал под ударите на глобалната финансова криза, а банките у нас отчитат баснословни печалби? Как така инфлацията у нас е най-високата, а левът не само остава стабилен, но и даже еврото отслабва спрямо него?! Защо доходите у нас са най-ниските в съюза, а цените на основните потребителски блага са от най-високите? Защо 2/3 от домакинствата твърдят, че едва свързват двата края и повечето живеят на кредити, а спестяванията нарастват и броят на продадените нови автомобили бележи пик след пик? Както се вижда, въпросите са повече от отговорите, а обясненията могат да се сведат до констатацията че България е открила икономическата алхимия.
Всъщност обяснението е не само и не точно в сегашното правителство, а в провежданата икономическа политика след старта на реформите, базирана върху идеологията за "отдръпването на държавата" и "пълното освобождаване на бизнеса". През изминалите години бизнесът действително беше освободен (освен когато си плащаше нагоре), включително и освободен от доста правила и икономическа култура, утвърдени в страните от ЕС по пътя на неколковековна еволюция на пазари и регулаторни механизми. За разлика от другите европейски страни българският капитализъм се пишеше най-вече по указания отвъд океана или в тишината на правителствените кабинети, или пък при тихото шумолене на едрите банкноти, при което се получаваха най-странни и уникални юридически резултати.
"Свободният пазар" в България се базираше и се базира върху икономически дейности, разгръщани или от чуждестранни компании, или чрез солидна корупция при приватизациите, или чрез европейски (предимно) фондове, или чрез неограничавано пране на мръсни пари
или чрез пряко създаване на нарочни бизнесмени. Българските компании, които "пораснаха" най-много през тези години, или бяха приближени (финансово) до съответното правителство, или пък бяха грижовно отглеждани от полиция, съд и прокуратура (отново финансово).
При тези условия - на отсъствие на ясни регулаторни механизми и модерна бизнес култура - икономическата динамика (във всяка страна) е просто гарантирана! Непосредствено след 2000 г. обаче потенциалът на този модел (с няколко доста апетитни изключения - еврофондовете, магистрала "Тракия", "Кремиковци", тецовете, държавните болници, училища и университети, и т.н.) се поизчерпа. Не че е премахнат. Но през последните години чрез намаляването на корпоративните данъци и чрез банковата експанзия стана възможно да се получават обилни рискови кредити, които дадоха съществен тласък на строителството, туризма и леката индустрия.
След пълното и окончателното застрояване на всичко възможно в морските и планинските курорти обаче строителните фирми се локализираха в столицата и големите градове. Презастрояването на последните, съчетано с нечовешките условия на транспорт и живот в тях, обаче е причина още през тази година да се очаква цените на имотите в тях или да паднат абсолютно (до 20-30 на сто), или поне относително (на първо време спрямо доходите). В така наречения туризъм ситуацията се развива по линия на същия "вектор". Българският турист откри и по-качественото обслужване в Турция и Гърция, и по-ниските цени на услугите даже в страните от братския ЕС. Кичозните хотелчета у нас остават често празни именно по празниците.
По този начин рисковите кредитни инвестиции във все по-трудно продаваеми обекти доведоха да бързо нарастване на кредитните и в частност на междуфирмените задължения, достигнали през тази година размер над два пъти БВП на България. Това пък е свързано с очаквания за масови (поне на 1/3 от фирмите от тези сектори) банкрути. Много от банките, които през тези години се изявяваха повечето като ипотечни къщи, а не като банки, се видяха принудени да вдигнат лихвите, с което допълнително обремениха кредитополучателите, които и без това трудно връщат кредитите си. Те пък повдигнаха цените на стоките си, за да плащат по-високите кредити (ето една от причините за високата инфлация). Според неофициални данни рисковите кредити, които са невъзвръщаеми или трудносъбираеми, са вече около 10 на сто от общия брой на кредитите, като не са разпръснати равномерно сред различните банки.
Но не само бизнесът и банките имат сериозни главоболия. Прочутият "плосък данък", предлаган от най-десните партии, но благословен именно от това правителство, успешно повдигна стандарта на горната подгрупа на средната класа и особено на най-богатите. По-високите доходи на 7-10 на сто от населението действително позволиха то да си напазарува (в повечето случаи на изплащане - с допълнителни кредити) апартаменти и нови автомобили. Но онези, които останаха на дъното на скалата на доходите, а това е по-голямата част от домакинствата, или си свиха потреблението, или се облажиха от кредити "без доказване на доход", както привлича рекламата. Т.е. задлъжняха още повече, за да си купят нещо на ненормално високи цени. И тъй като за да се връщат кредити, или трябва да се работи (на неевропейски заплати в крайно рискови фирми), или трябва да се разпродава имущество (на ниски цени и при все по-малко желаещи), по-бедните кредитни длъжници или заминават на работа в чужбина (по-високи заплати), или вече четат "Манифест на комунистическата партия" (а не Манифеста на БСП).
Но фактите, че общите задължения вече надхвърлят далече над два пъти и половина от сегашния БВП, водят до само една диагноза - че на българската икономика й няма нищо, освен че е малко умряла, но не го съзнава. С две думи: върхът на айсберга сочи, че икономиката и обществото вече са в дълбока криза. Архиоптимистично е твърдението че либерално-социалният вектор е правилният, само някои от кадрите трябва да се сменят. Затова и опозицията, за съжаление, също отива на барикадите, но без да знае каква стратегия да приложи след това.
Вероятно трябва да се смени системата, но трябва ли да се чака 45 години?