Стела Стоянова

"Топлофикация" да си в тази държава, това е все едно да си родна мутреса отпреди времето на кризата. Хем си скъпа, хем нахална, хем винаги се намира някой балама да ти плаща сметките. В случая - целокупното население на София, което още не е открило начин за развод с радиатора.

Тези дни столичани получиха сметки за парно на такива стойности, че все едно лично са докарали руския газ до тръбите на родния монополист. Дори ако му бяхме строили нов тръбопровод с голи ръце сигурно щеше да ни излезе по-евтино. Във фактурите врат и кипят такива стойности, които могат да объркат основните постулати на физиката и математиката, ако ги трансформираме в енергия за подгряване на вода. Излиза, че всички потребители на парно през месец януари сме излизали от домовете си препържени или полусварени, ако се съди по онова, което трябва да платим на топлофикаторите. И това във време, когато народът пазаруваше на поразия духалки, за да се сгрее поне отчасти, понеже радиаторите бяха слезли на точката на замръзване.
Нахалството на топлофикаторите стигна дотам, че дори след като бяха засипани с десетки жалби, те успяха да докарат такива изчисления, при които сметките ни се оказват наред. Защото въпреки ниското потребление на парно през януари в този момент бил поскъпнал газът.
Излиза, че за целия батак, в който бяха вкарани не по своя вина, пак трябва да платят столичани. За скъсаните нерви по времето на газовата криза, за изнудването да включваме печки и да монтираме бойлери всред най-големия студ, за скочилите многократно сметки за ток, и накрая - за студените радиатори. Чиито сметки явно са обратно пропорционални на топлината, която отделят. Как пък никой не се сети
да каже поне едно "извинявайте" или да компенсира потребителите за онова, което се случи. В някоя друга държава при подобен срив на централното отопление щеше да завали лавина от дела и топлофикаторът щеше да плати такива обезщетения, че да не му останат и джобни за мазут. Тук нито община, нито държава си направиха устата да ни компенсират поне частично с размера на увеличението. Което, освен че не е по джоба ни, не сме и усетили като потребление.
Очевидно предишният ненаказан произвол на "Топлофикация" - когато спря топлото на десетки съвестни абонати само за да накаже съседите им, й дава кураж да продължава с издевател-ствата над абонатите.
И да ги сурвака с хем скъпо, хем студено, хем за цял живот парно, от което единственият начин да избягаш е да си продадеш топлофицирания апартамент на някой друг балък, склонен да плаща за всички прищевки на "Топлофикация". Която винаги намира начин да излезе на плюс на гърба на потребителите си.
Да, можем да откажем да плащаме сметки, но гражданското ни неподчинение накрая ще бъде калкулирано под формата на лихви във фактурите. Можем да опитваме да заведем дела, но колко нерви и пари ще ни струва да осъдим монополиста поне да ни каже едно голо "извинявай"? Сметките, които получаваме, вече откровено прехвърлят границата, до която човек е способен да плаща. Оттук нагоре да си платиш парното, означава откровено да си признаеш, че си глупак, когото всеки може да пързаля както си иска.
По-лошото обаче е, че сметките са преминали онзи предел, до който човек е в състояние да заделя пари за тях. За много домакинства с по-ниски заплати или пенсии те вече буквално се изравняват със семейния доход. А при следващия взрив от неплащания монополистите едва ли ще бъдат в състояние да изключат всички длъжници. Защото това ще значи да останат на практика без абонати. Ако никой в държавата ни не може да озапти този рекет, може би поне трябва да се помисли наистина за финансово подпомагане на хората, засегнати от него. Защото в безизходицата бушоните изгарят най-лесно. А скоро май никой не е пребивал инкасатор.