Мартин Карбовски

Кой ще се осмели да пипне пиенето на българите?! Точно преди изборите, точно по време на криза, точно когато социалният мир се крепи на три слона - зимнината, емиграцията и чашката. Къде е този човек?!

Българите вече са създали една особена нежност към твърдия алкохол - той е тяхното бягство от естетиката на непреодолимата държава. Държавата, която е подредена удобно за теб само когато си пил. Ама доста пил.
Църквата има право да ни направи забележка. Световната здравна организация също. Но и двете организации не знаят защо пие българинът. При него това не е бягство и обикновен бунт
При него е житейска самоорганизация, която липсва навън - извън кръчмата и извън вкъщи. Зависи от това колко голяма е кризата.
Потреблението на наркотици се увеличава при липса на житейски проект. Ако някой трябва да спре пиенето на българите, трябва да започне нов приемлив житейски проект. Освен това обаче не трябва да се забравя, че една голяма част от българите всъщност имат житейски проект - и той е да пият.
Първата причина да пиеш е вънкашността. Алкохолът се приема вътрешно напук на онова, което е навън. Това е битката с вънкашността. Имаше едно изследване наскоро, че грозният външен свят ни кара да ставаме агресивни. И за да не сме агресивни, трябва да пийнем.
Вънкашността има много проявления. Едно от тях е телевизията. Това е процесът на влизане на външния свят вътре в крепостта на българина - простичкия дом. Идеална причина да се напиеш. И тук виновни не са лошите новини. Те са игнорирани и без алкохол с идеята, че няма да се случат на нас. Виновно е сравнението между картинката от филмите и картинката от прозореца, сравнението между твоята жена и телевизионната мадама, сравнимостта или невъзможността за сравнимост между филмовата смелост и реалната българска смелост. Няма друга нация, която така добре да прави разлика между филм и действителност. Сигурно заради това нямаме кино. Снимаме твърде много действителност
Трета причина за пиене у нас звучи малко неочаквано. Може да се каже просто - това е липсата на справедливост. Но не е толкова просто - у нас това е убеденост в липсата на справедливост. Презумпция за жертва.
Четвъртата причина е презумпция за бунт. Двете презумпции за свързани. Българите не се сещат за друг бунт освен пиенето. Това е половината от причините за пиене у нас. Защо българите не се сещат за друг бунт освен пиенето - не знам.
Пета причина - тази, че другите пият тайно. И пият по-хубаво пиене. И дори им става по-добре. Това е едно доста завистливо пиене. Примерно българите са убедени, че повечето от политиците им се напиват жестоко. Но тайно. И с уиски. Мамка им. Често пием заради нуждата да мразим безопасно.
Шеста причина: съхранението на мечтата. Българите съхраняват мечтите си и себеоценката си чрез алкохол. Българите се сещат кои са те само когато са пияни и искат да го обявят пред околните.
Ти знаеш ли кой съм аз?!
Често се случва същата реплика да се изрази при голямо количество адреналин - примерно при катастрофирали автомобили.
Седма причина. Много важна и неистинска причина е дълбокото убеждение на българите, че живеят в малка държава. Швейцарците не мислят така и не пият. Също не е ясно защо.
Осма причина: защото тоалетната е навънка. Това е доста тъжно и заслужава да се полее.
Девета причина: защото в тоалетната навън има закачени вестници. Освен тъжно, това е доста неудобно. Пием заради нещата, от които се срамуваме, но не променяме.
Десета причина. В романа "Майка" на Горки майката пита Ваня: "Ваня, Ваня, защо пиеш бе, Ваня?!". А Ваня отговaря: "Всички пият..."