Юлиана ОНЧЕВА

Пощенска кутия - чуе ли тези думи, почти никой у нас не се сеща за онова нещо във входа, от което ни крадат писмата от чужбина или вестниците и ни пускат сметките за ток, парно, вода и т.н.

И неизкушените от политика българи веднага си представят как някой опозиционер удря колега от властта с документ с гриф "Строго секретно", който открил случайно в своята кутия. Или за медиите, които периодично са обвинявани, че са се превърнали в пощенски кутии за разпространяване на клевети.
Така е от години, но понеже вече сме членове на Евросъюза, новият лозунг става да превърнем ЕК в ПК (пощенска кутия).  Недоволства, подозрения, съмнения и достоверни факти за престъпления летят към всякакви институции в Брюксел и Страсбург със скоростта на светлината. Пътят им, преди да се завърнат у нас за обществено обсъждане, минава при възможност и през авторитетна западна медия. Последният случай е със зам.-министъра на здравеопазването Емил Райнов, обвинен в искането на подкуп в огромни размери, от шефа на "Търговска лига" Тихомир Каменов, в Еврокомисията и интервю в "Интернешенъл хералд трибюн". Стига се до парадокса обвиненият - а не обвинителят, да иска ДАНС и прокуратурата да се самосезират, за да докажат истината.
Подобни примери дал Господ. 
Явно социолозите правилно констатират, че подкрепата за влизането на страната ни в ЕС се увеличава.
Сред основните причини за това е именно усещането на българина, че Брюксел е единственото
място за раздаване на справедливост
Нещо като циганското мешере - няма прошка за виновния, няма отлагане на дела, давност, влошено здравословно състояние на подсъдимия... Справедливата присъда е гарантирана и незабавно изпълнявана. Наказват се обаче и тези, които подадат фалшив сигнал. Мешерето е безмилостно и към клеветниците.
Такива са и очакванията към Брюксел. И по-точно - да принуди родните разследващи органи да си вършат работата, а властта да затвори политическите си чадъри завинаги.
Въпросът обаче е защо на политиците ни от всички цветове дори не им пука, че народът гледа на тях като на хора, които имат нужда от надзирател и дори от попечител.
Засега най-активен в стремежа не само да спаси имиджа си от наложилото се "политическият ни елит не може без настойник от Брюксел, но и да изпълнява точно тази роля на ЕК у нас, е независимият депутат Яне Янев ("Ред, законност, справедливост"). Той информира родните медии и институции за корупция по низши, средни и висши етажи на властта, при това не само за представители на управляващите, а и на опозицията. Как точно избира моментът кога кого да разкрие и откъде получава сведенията си, естествено, е тайна. Факт е обаче, че рейтингът му на безкомпромисен борец срещу нередностите в държавата расте. Защото говори с конкретни имена, цифри, места, престъпни връзки... И предизвиква доверие с думите си.
Ако го последват и други политици, много вероятно е потокът от жалби на Запад да обърне посоката си. Първо към родните институции, пък после - при нужда, и към европейските.
Предизборната надпревара за вот 2009 е подходящ момент политиците ни да проумеят как могат да си върнат доверието на електората.
Като еврокомисия и мешере едновременно. Засега обаче избирателите гледат на тях като на арменския поп, на когото, както всички знаем, няма никакъв смисъл да се оплакваш.