Руслан ЙОРДАНОВ

По време на Косовската криза през 1999 г. сърбите веднъж успяха да свалят американски бомбардировач Б-2 "Стелт", смятан за неуловим от радарите. Световните агенции пуснаха снимки с циганки, които играят кючек върху останките на самолета, а на протестната демонстрация в Белград един гражданин държеше лозунг "Извинявай, не знаехме, че си невидим".

Същите обяснения напоследък често се чуват у нас по повод на криминалната хроника. Застреляха наркобос в столичен квартал - станала грешка. Гръмнаха друг герой на нашето време в колата му - отново се оказа недоразумение. Някой открил огън по автобус, защото нещо се бил объркал.
Човешко е да се греши. При нас обаче и комедиите от грешки се объркват с трагедиите.
В последно време светът затъна в икономическа криза, която превърна и жителите на "държавите на благоденствието" в наплашени черногледци. Милиони хора в Америка и Западна Европа загубиха работата си, пенсиите и здравните си осигуровки.
От Уолстрийт и от останалите световни тържища изчезнаха над 10 трилиона долара. Днес дори Нобеловите лауреати по икономика не могат да дадат обяснения къде са изчезнали паричките и изобщо някога съществували ли са наяве. Папата се престраши да каже, че световният пазар е "къща върху пясък". Други богослови подозират, че е станала грешка в божието счетоводство.
В България живеем насред криза от поне двайсетина години. През главите ни неведнъж мина шокова терапия, хиперинфлация, стагнация, структурна реформа и разни други експерименти с живи хора. Затова и макар сегашната криза да хвърли развития свят в бездната на депресията, на нас стряскащите новини ни се струват невинни като разкази около пионерския огън. Тъй като сме потопени перманентно било в парична катастрофа, било в национална трагедия, може да ни се стори, че в страната вместо криза по погрешка настъпва разцвет.
Не са малцина и тези, които мислят, че България е просто другото име на грешката.
Държавата ни е натоварена с опасна карма, която сега се потвърждава за пореден път - приеха ни в НАТО и Северноатлантическият пакт тръгна да се разпада. Сега готвим Соломон Паси да отиде и да загаси лампата
Взеха ни в ЕС и общността заприлича на орел, рак и щука. Не могат да приемат ни конституция, ни Лисабонски договор. После България си отвори собствен фондов пазар и хоп - Уолстрийт се срина.
В нашия календар всеки ден е петък, тринайсети, а слънчевият изгрев вече е достатъчен повод за обяснение на грешки и несполуки. На Балканите положението винаги е отчайващо, но никога скучно.
Фаталният чар, който не спираме да излъчваме, е на път да зарази всички махали в глобалното село. Може пък първо да трябва всичко напълно да се обърка и тогава да настъпи моментът, след който да започнем да се оправяме. Ако не ни мине път някоя черна котка... Дотогава се оглеждайте, като пресичате, все пак е петък, 13-и.