Стела Стоянова

Неотдавна британските медии бяха подхванали една на пръв поглед странна анкета - "Боите ли се от тийнейджъри?". Поводът бяха зачестилите случаи на насилие сред непълнолетни, както и фактът, че десетки младежи вече не припарват в училище... без пистолет.

Около 70 на сто от анкетираните англичани бяха отговорили, че изпитват страх от тийнове, особено ако са групирани в състав повече от трима, и дори предлагаха да се забрани на учениците да се движат на ята, стада и групички над тази бройка.
Българските депутати очевидно също много, ама много се боят от тийнейджъри. И добре че не са прочели горното британско предложение, иначе сигурно щяха да спретнат и едно законче по островен образ и подобие. С идеята, че закрилят детето. Оня ден те гласуваха поредното свободно съчинение, което забрани на седмокласниците да си подават носа извън къщи след "Сънчо" а на батковците им до 18 години - да се навъртат в дискотеките без възрастен придружител. То, ако се замисли човек, и колегата им Владимир Кузов отговаря на всички изисквания да бъде придружител на непълнолетни, и даже би го правил с особено удоволствие във всички столични подлези. "Стандарт" вече писа как надрусани нимфетки молят на поразия батковци и каки по дискотеките, които току-що са се сдобили с лична карта в джоба, да декларират, че ги придружават, ако се появи полицейска хайка. А каква е гаранцията, че малолетните проститутки и наркоманчета няма да напишат в декларацията за придружител сводника или дилъра си на дрога?
Изобщо, ако се опре до изобретателност, няма тийнейджър, който не би сложил в джоба си депутатите по намиране на вратички за заобикаляне на закона. Както за вечерния час, така и за покупката на алкохол, който всеки квартален клошар с радост би им доставил срещу обещание за почерпка. И изобщо какво страшно има, ако един седмокласник си подаде носа на улицата в осем и половина? В някои от регионите на определени депутати в толкова часа децата връщат кравите от пасището или още редят низите с тютюна. Родителите, които са загрижени за децата си, и сега имат достатъчно мозък да наложат сами вечерен час, какъвто смятат за необходим. Колкото до онези, които не са загрижени - сигурни ли са народните избраници, че тези деца насилието не ги дебне именно в дома им.
Само че авторите на закони предпочитат да игнорират този проблем. И след като не могат да осигурят ред и сигурност в няколкото големи града, раздават забрани и глоби за родители, които никой здравомислещ човек не би платил. Тъй като да дадеш 300 лева на държавата, защото детето ти е нарушило вечерния час, и да го лишиш по този начин от далеч по-важни неща, противоречи на всякакъв здрав разум.
Уж закрилящият детето закон закриля всъщност безсилието на държавата и малоумието на чиновниците, които се борят с проблемите, измисляйки неизпълними разпоредби или създавайки безсмислени комисии. Господа депутати, Манчо Панюков уби зверски двете си деца преди вечерния час! Лудият Блажев отвлече автобус в ранния следобед, а в него със сигурност е имало деца. Тийнейджърите си спретват женски бой в голямото междучасие, а след вечерния час прилежно се прибират вкъщи, за да качат кадрите от побоя във Фейсбука. Проблемът не е само в това колко от децата са на улицата след 20 часа, а по какви причини. В една страна, в която насилието е норма, опитите да въведеш вечерен час е като да лекуваш шизофрения с аспирин. Насилието няма нито работно време, нито вечерен час. Възрастните, които го упражняват спрямо невръстните, още повече. Но, докато не сме регламентирали на непълнолетните достатъчно позитивни примери, в които те да разпознават себе си, вероятно си струва да се боим от тийнейджърите. Макар че по-важното е да се боим заради тях, както е казал поетът.