Руслан ЙОРДАНОВ

Вече две години България се води член на Европейския съюз, а цели градове продължават да си стоят извън държавата, водейки свой живот по законите на Дивия запад. В Златица и Пирдоп вилнеят маскирани банди, които по всяко време на деня и нощта бият, ограбват и убиват.

 Онзи ден престъпниците разстреляха местен бизнесмен и часове наред се гавриха с неговата приятелка и с 10-годишната й болна дъщеря.
Притеснителното е, че полицията развява бялото знаме и с любопитството на отнесен учен се задоволява да регистрира бруталните престъпления в сводките. Населението обаче е пропищяло и вече
не знае на кой Господ да се моли
В същото време Еврокомисията гледа под лупа как МВР и прокуратура гонят корупцията по високите етажи и организираната престъпност. Брюкселските чиновници час по час ни мъмрят за протакане на знаковите дела - от Вальо Топлото до Галеви брадърс.
Бандитите с бели якички в никакъв случай не са за изпускане, но големият кошмар на хората е свързан с личната им сигурност и тази на семействата им. Едва ли някой ще се трогне особено от присъдата над национално известен мафиот, когато всеки месец ограбват къщата му, пребиват жена му или отвличат децата му.
В годините на тоталитарния режим хората се плашеха да не паднат в мелачката на репресивния апарат, но ходеха спокойно по улиците и държаха домовете си отключени. Сега се страхуват, тъй като държавата се е изпарила, а животът и имуществото им е оставено на милостта на разбойническите шайки. Изглежда, борческите бригади, които през 90-те ходеха с бухалки да рекетират и застраховат дребните и средни собственици, днес имат достойни наследници. Улични банди, които сеят страх и ужас.
Гражданите лесно ще преживеят факта, че някой разтропан бизнесмен е пребоядисал старите си машини и ги представил за нови, за да свие някое евро от САПАРД. Трудно обаче ще се примирят с
ежедневния терор в собствения им град
Безсилието и отчаянието никога не са добър съветник и в крайна сметка там, където бандитите управляват, са възможни две развития. Или местният подземен свят въвежда свой ред, както в Дупница. Или градовете продължават да западат, докато не останат шепа нещастни хора. Не е трудно да се предположи и как ще гласува подобен уплашен електорат.
Наред със засилващата се безработица безсилието пред уличното насилие е най-големият автогол, който управляващата коалиция може да си вкара в годината на избори. Особено когато в ролята на основен съперник на вота е партия, чийто неформален лидер си изгради имидж на човек, който поне хваща лошите.
Още по-страшно е, че безсилието пред вилнеещите апаши и биячи убива вярата не само в определени партии и политици, но и изобщо в държавата.
Затова е крайно време полицията и магистратите да забравят PR-ските номера и да погледнат през прозореца какви страхотии стават навън. Вместо да рекламират мита за борбата с престъпността, да обявят истинска война на бандитите. Най-близко до ума е следователите и прокурорите да тръгнат от малкото към голямото - от разбитите мазета и вили, от ограбените и пребити хора, от спринцовките в парковете. И чак след това да нарамят големия чувал и да ходят да се заканват на босовете на мафията от телевизионните студиа.
Всичко друго не струва пукната пара в очите на хората.