Мартин Карбовски

Българинът обича самоубийците. Те са единствените говорители на неговото нещастие. На нещата, които няма къде да споделим.

На слизане от похитения автобус повечето пътници пожелали успех на похитителя. Този път говорител на общата нищета е похитителят, известен по форумите в интернет като Атила. Той веднага е обявен за луд. Но в идеята за неговото похищение се съдържа реалната история на всеки българин. Отказ от правосъдие. Отказът от правосъдие е сублимирал до мания и до жажда за медии. Всеки ден на всеки един от нас му минава мисълта да вземе една балтия и да счупи нещо. Но после "не-лудите" се отказват. Имат все още какво да губят. Пазят балтията за "зор-заман".
Но какъв по-голям зор от този
Има такава притча за турчина, на който му умрял конят на края на едно българско село. Влязъл той в първата къща, изял единствената кокошка, облажил се с жената на стопанина, закачил дъщеря му, поискал си и баница, подпалил къщата за кеф и след всичко това помолил учтиво българина да го занесе на гръб до конака. По пътя от потурите на българина паднал един пищов. А, учудил се турчинът, за какво ти е пищов бе, джанъм?! За зор заман, ефенди, за зор заман... - отговорил българинът. Засрамил се.
На мен ли ми е лошо или общото униние, отчаяние и освирепяване вече стига до терор, изигран по най-фарсовия начин?
Отново късмет за полицията. За непредубедения зрител лежащата на асфалта Миролюба Бенатова, която първа разпитва похитителя, прилича на пиарска акция. Още повече че лично генералният секретар на МВР разговаря с един луд. Лесна победа, добре свършена работа
Но наистина ли щяхте да бъдете толкова добри, ако вашият похитител не търсеше медиите, не беше толкова учтив, не беше лесен, имаше кауза и наистина имаше бомба?! Пак ли щяхте да го питате за ЕГН-то? Този въпрос щеше да ви коства един заложник. Трите имена на терориста, моля, диктувайте ба-а-а-а-вно.
Пак ли щяхте да му направите успешен психологически портрет? Щеше да ви коства още един заложник. Трети заложник щеше да си отиде в момента, когато един истински похитител иска да разговаря с външния свят, а полицаите са само двама на бензиностанцията. Никой не те взима насериозно у нас - дори когато грабнеш пушката. Това вече е беда. Иначе в тази версия на похитител е лесно да се играе успешна акция. Но не ни се мисли, ако наистина един такъв човек не е луд, има кауза или знае какво да прави. Или най-лошото - знае какво иска
В момента по случая тече полемика отново в най-дебилната посока. Дали медиите не дават шанс на всеки луд да хване пушката и да започне да се саморазправя. Настина ли мислите, че това е проблемът на нацията?! Никой не си задава въпроса защо този човек искаше на всяка цена да бъде видян от окото на камерите. Защо не потърси властта, за да иска директно от нея, да я шантажира и да постига целите си? Отговорът е прост - медиите решават проблеми. Държавата не решава нищо. Медиите имат телефон. Държавата няма телефон. Медиите са отзивчиви. Държавата е нарисувана врата на стената - продължавай да чукаш, докато не те обявят за опасно луд.
В телефона си имам заплашителен есемес от непознат човек в Тервел, на когото някой дължи пари заради някаква аренда. Казваме му - не ни търси нас, има съд за тези неща. Но няма съд за този човек. Той вече е пробвал да си прибере парите по нормалния начин. Затова човекът от Тервел заплашва да вземе заложници ученици от първи клас, ако не му обърнем внимание. Дали това е нескопосна шега? Ние, медиите, да му обърнем внимание. Просто е - защото полицията не му обръща внимание. Съдът не обръща внимание. Дребните посегателства, които отхапват от живота ни, не са обект на внимание от държавата. На похитителя от автобуса сигурно жена му не е пострадала от катастрофа - но въобще някой досега обърнал ли е внимание на този човек? А на жена му? А на детето му? Блатото, което сами създадохме, ни залива.
Хората в тази страна искат да похитят автобус, за да проверят къде е държавата
Те нямат каузи, имат съмнение в нейното съществуване. Някои полудяват от това, други им съчувстват. И оставаме с общия късмет, че похитителят е учтив. Той не иска да причини зло. Не е научен да отмъщава. Той търси вниманието, което му е отнето, което му се полагаше като на всяко живо същество... И това не е проблем на една личност. Това е общ проблем. 
Но така нашите управници си остават най-големите късметлии в историята. Тук и терористите даже са учтиви към властта. Не й създават проблеми. Улесняват я. Извиняват се, докато размахват пистолет.
Не се изненадвайте. Онова, което не правят нормалните навреме, рано или късно се оказва задача на лудите. Оттам е останало у нас естественото убеждение, че у нас свестните считат за луди. Но луди са тези, които подценяват сценката, наречена "Джони грабна пушката". Защото, ако има нация, толкова предразположена към синдрома "Стокхолм", то това сме ние. Рано или късно, каквото и да се случи, ние започваме да носим храна в гората на тези, които не ги е страх да грабнат пушката. И не всички от тези хора се оказват луди. Ще видите.